Константин Зидаров

Професор Константин Николов Зидаров, изтъкнат български цигулков педагог, културен деятел, публицист и общественик, е роден на 15.06.1909 г. в семейството на Никола и Екатерина Зидарови в град Чирпан. Младостта му преминава в село Зетьово, където са учители родителите му. Учи цигулка при чирпанския музикален деец Михаил Кочев. Учи гимназии в Чирпан, Борисовград (дн. Първомай), Харманли, Стара Загора и Втора софийска мъжка гимназия, когато семейството му се преселва в София след чирпанското земетресение (1928). Завършва средното си образование в Общия (средния) отдел на Държавната музикална академия. Завършва и двата висши отдела на Академията - педагогическия и изпълнителския, днес факултети. По време на следването си е активен общественик: пише статии по вестници и списания, изнася публични и радио-сказки, участва с реферати и показни уроци по педагогически конференции, включва се в живота на Академичното дружество, постъпва като оркестрант в АСО (Академичния симфоничен оркестър, прераснал в Софийска филхармония). Една година е учител в Луковитската смесена гимназия (1939). От 1940 г. е учител във Втора мъжка гимназия в столицата, където създава големи и на професионално ниво състави. От началото на 50-те г. работи в Софийското средно музикално училище. Създава множество професионални кадри, понастоящем пръснати по всички части на планетата. Изявява се и като хоров диригент. Автор на повече от 200 статии и научно-изследователски студии, сред които: „Чрез музикално възпитание към народностна култура”, „Обединение на българския народ чрез фолклора”, „Рихард Вагнер и неговата тетралогия „Пръстенът на Нибелунгите”, „Старобългарското църковно песнопение”, „Българското оперно творчество”, „Стоян Михайлов и заслугите му за изграждане на оперното дело в България”, „Българският музикален стил”, „Необходими предпоставки при цигулковото обучение”, „Лютиерството в България”, „Приложение на принципа на нагледността при музикално-инструменталното обучение”, „Из историята на изследването на старобългарското църковно пеене”, „Възникване на българския фолклор”, „Проблемът вибрато”, „Проблеми при цигулковото обучение”, „Поглед върху историята и характера на старобългарското църковно пеене” и др. Трудове: „Начало и развой на операта в България”, „Цигулката и цигулковата култура”, очерк за Найчо Цанов, „Речник на характерни думи в чирпанския говор” (1995), „Чирпански прякори”, „Цигулковата магия. Световна антология на цигулковото изпълнителство” (1996), „Сказание за цигулката. Лютерията по Европа и в България” (1996), „Неспокойна младост”, „Познай себе си. Афоризми и афористични послания до близки и далечни”, „Живата вода. Мисли. Размисли. Сентенции” (2002). Главен инициатор за създаването на Организацията на българските лютиери (1966), два мандата е негов председател; почетен председател на Съюза на лютиерите в България. Носител на редица отличи, ордени и медали. Заслужил деятел на културата. Умира на 95 г. на 02.05.2004 г. в София.


Публикации:


Публицистика:

НИКОЛА ЗИДАРОВ - ЕКАТЕРИНА ЗИДАРОВА/ брой 54 септември 2013

КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ СВЕДЕНИЯ ЗА КОНСТАНТИН НИКОЛОВ ЗИДАРОВ/ брой 56 ноември 2013


Албум