Константин Зидаров

Никола Иванов Зидаров е роден в гр. Чирпан на 24. 12. 1878 г., а починал в София на рождената си дата 24. 12. 1955 г. Произхожда от дребно занаятчийско семейство. От най-ранна възраст проявява силен стремеж към просвета и култура, писателско усърдие, обществена и театрална дейност. Но сиромашката орисия на бащиното му семейство го принуждава два пъти да напуща училището, да чиновничествува /като писар в чирпанската община/, за да може да продължи образованието си със спестените дребни суми, следвайки гимназия в Чирпан, Сливен и Пловдив. В Сливен съжителствува в една квартира с Пейо Крачолов, по-късно Яворов. А когато Крачолов е вече телеграфист в родния си град, тримата: Крачолов, Никола Зидаров, Пейо Гарвалов стават инициатори за създаването на първата чирпанска социалистическа група. Както повечето интелигенти от онова време и Никола Зидаров става учител, отдавайки се интензивна просветна, театрална, обществена и кооперативна дейност. От 1903 г. влиза в редовете на Радикалната партия, където се утвърждава като един от най-ревностните политически съратници на Т. Г. Влайков и Найчо Цанов.
Като учител в село Зетьово /първоначално Енище/ той пише редица разкази и фейлетони, повечето от които са на зетьовска тематика. Публикува ги в различни литературни списания. По-късно - от 1920 г., напуснал вече учителствуването и станал застрахователен инспектор, кръстосвайки България надлъж и нашир - той написа и публикува /като подлистници във вестник „Радикал”/ поредица от пътеписи със социален характер.
От по-крупните произведения на Никола Зидаров са издадени следните: “Ловджийски разкази (Животът на животните)” - 1938 г., където разкрива личните си наблюдения върху нрава на животните; “Борба с хищници” - 1946 г. , където посочва неизвестни или малко известни страни от нашата фауна; “Борко бърборко” - 1947 г. е детско-юношески роман с педагогически тенденции; социалната му драма „Два свята” - 1945 г. беше играна с подчертан успех в различни театри из страната.
Никола Зидаров остави в ръкопис известен брой разкази, фейлетони, пътеписи, един роман и романтично-битовата драма „Родопска легенда /Стана/”, която всъщност е драматизация на великолепния му разказ „Момин гроб”. Беше играна /макар в ръкопис/ особено ефектно от Пазарджишкия театър.

Екатерина Генчева Зидарова* е родена през 1882 г. в гр. Чирпан, а починала в София през 1963 г. Дъщеря е на високопросветния за времето си учител, интелигент, бележит чирпански възрожденец и революционен деятел /заточван в Диарбекир/ Генчо Стефанов Попов - даскала Генчо. Независимо, че останала кръгъл сирак на 11-годишната си възраст, Екатерина бива закърмена с ученолюбивостта, патриотичния патос и обществена приповдигнатост на бащиното й семейство. Завършила средното си образование на 17-годишна възраст, тя също се отдава на учителското поприще с пълен eнтусиазъм. В младите си години участва дейно в учителските конгреси, където чете реферати за социална справедливост и еманципация на жената - сторонничка на социалистическите идеи. През време на учителствуването си в село Зетьово /Енище/ Екатерина Зидарова се утвърждава като особено даровит, призван и ревностен педагог, сочена за пример от по-горните училищни власти. За зетьовци „госпожа Зидарова” беше особена необходимост: учителка на малките; учителка, ограмотяваща възрастните във вечерно училище; учителка-ръководителка на другите учители; читалищен и театрален деятел; авторитетен съветник и наставник; здравен консултант и оказваща първа помощ при нужда…

Екатерина Генчева и Никола Зидаров създават семейство в самото начало на настоящия век (20 век - бел. ред.). Все по това време стават учители в с. Енище (по-късно Зетьово). Заварват селото на много ниско ниво във всяко отношение - сламени покриви на къщурките, неизбродима кал по улиците, трънени плетища около дворовете, неграмотно население… А просветното дело в селото трябвало да бъде поставено на модерни начала, заменяйки килийното училище на първия учител даскал Йордан Цветков. Условията били плачевни, но идеализмът, непоколебимото желание и воля за възраждане на селото били възвишени. И постепено успяват. Въвеждат задължителното обучение на децата, провеждат усилена борба за всестранно култивиране на селяните, създават читалище и библиотека /1906 г./, изнасят беседи на различни теми, уреждат утра и вечеринки, устройват тържества, стават инициатори за построяването на нова модерна училищна сграда /ако не се лъжа - през 1913 - 14 година/, борят се с изостаналостта и консерватизма на селяните, сеят хигиенна просвета. Нарасналият брой на учениците налага прииждането и на други учители, което пък дава възможност за образуването на театрална трупа и изнасянето на многобройни представления.
Никола Зидаров и неговата спътница в живота и труда Екатерина внедрява модерните за онова време нововъведения в земеделското стопанство - убеждават селяните да заменят дървеното рало с железния плуг; активизират общинското управление да набави вършачка за нуждите на селото. Помнят се и други техни нововъведения: осветляват читалището с електричество посредством динамомотор; създават /една от първите в Южна България/ потребителна кооперация; организират селяните /на доброволни начала/ за подобряване състоянието на накои улици в селото. И какво ли още не…
Апостолската работа на семейната учителска двойка Никола Зидаров и Екатерина Зидарова в с. Енище - Зетьово, е равна на подвиг, защото носи чертите на високото патриотично съзнание, нестихваща воля, целенасоченост и възрожденски идеализъм.
Никола Зидаров учителствува в Зетьово около 18-19 последователни години, а Екатерина Зидарова /с известно прекъсване, когато беше прогимназиална учителка в Чирпан/ - 25 години. През това време те отглеждат тримата си сина, чийто младини също преминават в Зетьово: Иван /1902- 1965/ - архитект, Генчо /1903 - 1953/ - аптекар и Константин /1909/ - музикален педагог и музикален публицист. След голямото земетресение през 1928 година, семейството се изселва в София.

———-
* Моля, не отъждествявайте Екатерина Зидарова с Райна Зидарова. Райна, чичова ми дъщеря, също бе учителка в Зетьово /около 1926 година/ за 1-2 години. Бел. К. Зидаров.