Константин Зидаров

Роден е в град Чирпан на 15 юни 1909 год. като трети син в семейството на Екатерина и Никола Зидарови.

Майката на Константин Зидаров е потомка на два чирпански възрожденски рода. По майчина линия е внучка на високопочитания и авторитетен възрожденец - българозащитник поп Панчо, чиято къща /срещу черквата „Св. Архангел Михаил”/ днес е преустроена в Младежки дом.

Дъщерята на този поп Панчо Руска се задомява с будния чирпански учител, възрожденец и деен член на Чирпанския революционен комитет, сподвижник на Левски, заточеник в Ангора /Диарбекир/ и впоследствие председател на Хаджиелеския /Борисовградския/ Революционен комитет по Съединението даскал Генчо Стефанов Попов, за когото е отбелязано в енциклопедията „Българската възрожденска интелигенция”, стр. 540.

В семейството на Руска Поппанчова и Генчо С. Попов се раждат две дъщери, втората от които - Екатерина е майката на Иван, Генчо и Константин Зидарови. Останала кръгъл сирак на 11-годишна възраст, тя твърдо отстоява възрожденското си възпитание и още на 17-годишна възраст е бележита учителка, общественичка и боркиня за еманципация на жената, т. е. за нейното семейно, социално и политическо равноправие и независимост.

Бащата на братята Зидарови - Никола Зидаров - е буден учител, смел, деен и темпераментен общественик, писателстващ и с възрожденска нагласа интелигент, политик с широка ориентация, поддържащ действена връзка с голяма част от българските културни и политически среди.

Първородният син на семейството Екатерина и Никола Зидарови - Иван, завършва земния си път като архитект, а вторият - Генчо - като аптекар. Третият син - Константин / 6 и 7 години по-малък от братята си/ и днес все още се подвизава като музикант, цигулков педагог, лютиер, публицист и общественик.

Израсъл и възпитаван в това семейство, Константин заживява с културните и патриотичните интереси, с напредничавите обществени идеи, свободолюбието и ентусиазма на своите родители. Отрано проявил силно влечение към музиката, той учи цигулка при вдъхновения и изключителен по това време чирпански музикален деец Михаил Кочев, който съумява така да го запали и пристрасти, щото тези му занимания да станат негово призвание, професия и съдба.

Ранното съзряване на младежа, надмогването на възрастовите интереси, както и изключителната му впечатлителност, кръстосани със свободолюбието и изостреното му до краен предел честолюбие, създават за него много пречки, засади и фатални ситуации, които стават причина той - принудително! - да премине през Чирпанската, Борисовградската, Старозагорската и ІІ Софийска мъжка гимназия /когато семейството се преселва в София след земетресението през 1928 год./ за да завърши средното си образование в Общия /средния/ отдел на Държавната музикална академия.

Попаднал в свойствената му среда, той буквално се втурва в живота на Академията, застава начело на всички културни инициативи и полага началото на своята ранна публицистична дейност. Константин Зидаров завършва и двата висши отдела на Академията - педагогическия и изпълнителския - днес именувани факултети.

През време на следването си той е вече утвърден общественик: пише статии по вестници и списания, изнася публични и радио-сказки, участва с реферати и публични уроци по педагогически конференции, активен участник е в живота на Академичното дружество и постъпва като оркестрант в АСО /Академичния симфоничен оркестър, прераснал в Софийска филхармония/. Не закъснява и създаването на семейство - на 22-годишна възраст той е вече баща на първородната си дъщеря.

Издръжката на семейството го принуждава да разгърне нашироко частна цигуларска педагогическа дейност, която впоследствие става основата на неговия професионален път.

Седемте години сътрудничество с АСО показват, че семейството му не може да разчита на служебен стабилитет и сигурна финансова издръжка. По онова смутно време / края на тридесетте години/ най-защитената професия е учителската.

Обаче кандидатурата му е обременена от скудоумието на тогавашния главен инспектор в Министерството на просветата, който във всеки изявен обществено млад човек вижда политически враг на държавата. По същите съображения и от същото лице Константин Зидаров е отстранен от конкурсен изпит за преподавателско място в Музикалната академия.

Едва след три години /1939, когато въпросният инспектор е вече пенсиониран/, той получава учителско място в Луковитската смесена гимназия, където трябва да обучава 1800 ученика, да ръководи духов и струнен оркестър, хор и да откликва на всички културни и обществени нужди на града и околията.

Още през същата година Константин Зидаров полага успешен конкурсен изпит за софийски гимназиален учител. При напущането му на Луковит тамошното гражданство - в знак на благодарност - му устройва грандиозно запомнящо се изпращане.

Така, от 1940 година, Константин Зидаров е учител в многоизвестната, реномирана и с богати музикални традиции ІІ Софийска мъжка гимназия. Там той, освен условията за първокласна възпитателна работа, създава огромни и на професионално ниво състави: мъжки хор, пълен симфоничен оркестър и духов оркестър в двоен състав, повишавайки обществената престижност на училището.

Заедно с всичко това той разширява и публицистичната си дейност, когато се появява и първата му книга „Начало и развой на операта в България”. При проведените през тези години 6 състезания между столичните средни училища, ІІ мъжка гимназия е 6 пъти първенец. От нейните среди към музикалното поприще се ориентират много младежи, между които и диригентите Иван Вульпе и Добрин Петков.

Когато в началото на 50-те години бе даден силен тласък на музикалното образование у нас и бе създадено Софийското средно музикално училище, като утвърден и с високи резултати цигулков педагог, Константин Зидаров е привлечен там за преподавател, където застава на ключова позиция: водещ цигулков педагог, ръководител на струнната група, образцов преподавател - завеждащ педагогическата практика на студентите-цигулари от Музикалната академия, сътрудник в инспектората на Министерството на народното просвещение, ръководител на курсове, семинари и практикуми, за квалификация и преквалификация на цигулкови педагози от София и цялата страна и пр.

През студентските и учителските си години във ІІ Софийска мъжка гимназия - като частен цигулков педагог - Константин Зидаров изгражда редица професионални кадри, измежду които: Екатерина Зидарова /дъщеря/, Никола Зидаров /племенник, изтъкнат виолист, лауреат/, Божидар Бъров, Меглена Христова и др.

А измежду учениците му от Музикалното училище се открояват: Росица Зидарова /дъщеря/, Васил Димитров /лауреат на наши и международни конкурси/, Иван Димитров /лауреат/, Иванка Кръстева, Марийка Буруджиева, Мариана Чаракчиева, Петър Делчев / три пъти лауреат на международни конкурси, от които два пъти на „Паганини”/, Димитър Данчев /лауреат/, Даниела Жаркова /лауреат/ и много други.

Понастоящем негови ученици са пръснати по всички меридиани по планетата: Иван Петков - концертмайстор в Кил, Едуард Полиди - професор в Ню Йорк, Иванка Стоянова /Кръстева/ - доктор професор в „Сорбоната”, в института „Жорж Помпиду” в Париж и артистичен директор на музикалното издателство „Рикорди”, Иван Димитров - концертмайстор на Виенския музикален оркестър, Петър Делчев - концертмайстор на студиен оркестър в Кьолн, Ценко Петров - концертмайстор на операта в Неапол, Марийка Буруджиева - в оркестъра на Римската консерватория „Санта Чечилия”, Никола Зидаров - концертмайстор и професор в Стокхолм, Меглена Христова - професор в Казабланка, Антония Минева - в оперния оркестър на Мелбърн /Австралия/, Петър Кръстанов - в Бразилия /оркестрант и преподавател/, Васил Димитров - държавен артист и преподавател по камерна музика в Държавната музикална академия, Димитър Данчев - доскорошен концертмайстор на Софийската опера, водач на щрайхквартет и лютиер и др.

Музикално-публицистичната дейност на Константин Зидаров обхваща десетки съставителства и редакции на сборници с цигулкова художествена литература, етюди, учебни пиеси, учебни концерти и сонати, между които се открояват неговите авторски „60 леки етюда в български стил” /в десет тетрадки/, пиеси за цигулка и пиано, концертино за цигулка и пиано и четиричастната му „Начална школа за цигулка”, с приложение на ръководство за изучаване на единичните и двойните гами.

Научната и обществено-публицистичната му дейност се резюмира главно в над 200 статии и научно-изследователски студии, измежду които: „Чрез музикално възпитание към народностна култура”, „Обединение на българския народ чрез фолклора”, „Рихард Вагнер и неговата тетралогия „Пръстенът на Нибелунгите”, „Старобългарското църковно песнопение”, „Българското оперно творчество”, „Стоян Михайлов и заслугите му за изграждане на оперното дело в България”, „Българският музикален стил”, „Необходими предпоставки при цигулковото обучение”, „Лютиерството в България”, „Приложение на принципа на нагледността при музикално-инструменталното обучение”, „Из историята на изследването на старобългарското църковно пеене”, „Възникване на българския фолклор”, „Проблемът вибрато”, „Проблеми при цигулковото обучение”, „Поглед върху историята и характера на старобългарското църковно пеене” и др.

Издал е трудовете: /споменатият вече/ „Начало и развой на операта в България”, „Цигулката и цигулковата култура”, „Чирпански прякори”, очерк за Найчо Цанов. А понастоящем в ръкопис са „Росни капки” - сборник от 150 училищни песни на 1, 2, 3 и 4 гласа, „Речник на характерни думи в чирпанския говор от 19 и началото на 20 век”, „Цигулковата магия. Световна антология на цигулковото изпълнителство” и „О, минало незабравимо!” - детско-юношеските му спомени от град Чирпан.

От ранно детство, та до днес Константин Зидаров се интересува, обогатява знанията си и практикува лютиерското изкуство. Първата си цигулка изработва на 13-14-годишната си възраст, а в зрелите си години се налага като фактор е лютиерските среди. Главен инициатор е за създаването през 1966 г. на Организацията на българските лютиери 14 години е в нейното ръководство и за два мандата - председател. Деловите му контакти с други сродни организации по света, обмяната на опит с бележити европейски лютиери, научно-изследователските му публикации по лютиерски проблеми, участието му като член-жури в няколко престижни европейски международни лютиерски конкурси, член и председател на български вътрешни и международни конкурси, член на Държавната комисия по окачествяването на лютиерската продукция и пр. способстват за неговия международен авторитет като експерт-лютиер.

Разностранната дейност на Константин Зидаров не остава без отглас в българската общественост. Затова той е носител на ред отличия, ордени и медали и бе удостоен със званието „Заслужил деятел на културата”, което звание обаче днес остава без покритие.

—————————–

Текстът е написан вероятно преди 1995 г. Бел. ред.