Олга Новикова

превод: Филип Филипов

***
Ситният дъжд разпилява среднощния креп.
Улични лампи цедят жълтеникав воал.
Аз се опитвам сега да достигна до теб
и да потисна самотната своя печал.

Нощният свят ми изглежда съмнително наш.
Крача внимателно с мокро, унило лице.
Лампите вече рисуват далечен мираж.
Виждам те сякаш - напразно протягам ръце.

Всичко е само измама, измама безкрай.
Крача, подхлъзвам се и се изправям сама.
Господи, моля те, вярна посока ми дай,
за да се върна след толкова път у дома.

Нощният мрак уморено отпуска крила.
Вече на изток небето просветва, гори.
Моята мъка заглъхна, почти преболя.
Нова надежда припламва отново в зори.