Марина Золотова

превод от руски: Филип Филипов

***
Тази думичка сладка - любов -
преминава в момичешки зов.
И отново в мен всичко гори.
Говори за любов, говори!

Разтопявам се - сякаш съм свещ.
Говори ми - не искам да спреш.
Ти си толкова вече желан -
поеми здраво моята длан.

Аз разкривам обятия пак
и ти давам с поезия знак.
Ще извия и песенен глас,
любовта ще приканя при нас.

Как е нежен ветрецът, нали?
Как реката едва ромоли!
И отронват акорди листа.
Любовта е това, любовта!

***
В сърцето ми крещи вселенска скръб,
в душата ми бушува мрачна мисъл.
И някой ми е пъкъла орисал -
аз нямам обич, нямам трепет скъп.