Камил Мустафин

превод: Димитър Василев

Светът е в черно покривало,
в тъма са пътища, гори…
Но мълния -
барут запален,
разкъсва мрака упорит.

Разсърдена,
лети в атака,
в лице разстреляла нощта.
Улавяйки за миг от мрака
ту дом, ту храст, ту висота.

В лъчите й,
тъй мигновени,
тук част от колело личи,
там на конете уморени
печалните, добри очи.

Оказва се, тъй често бива:
на слънце невидян света,
пред нас си тайните разкрива
във мълнията на нощта.