Николай Малишевски

превод: Литературен свят

Отдавна се е приело твърдението за «приликата» на бойните действия в Афганистан след въвеждането на съветските войски в тази страна на 25 декември 1979 г. с войната, която води във Виетнам американската армия. Но това твърдение се разминава с истината. СССР благодарение на влизането на войските си в Афганистан блокира важните пътища на световната наркотърговия и направи така, че потоците на наркотиците да заобикалят територията й. Що се отнася до виетнамската война, то даже в САЩ господства мнението, че зад войната във Виетнам са стояли международните наркокартели и ЦРУ, разпалили тази касапница, за да отстранят заплахата за своите интереси в Югоизточна Азия.

Освен това, намиращият се на десетки хиляди километров Виетнам не представлявал никаква заплаха за сигурността на САЮ, като в същото време дестабилизацията на Афганистан създавала пряка заплаха за южните граници на СССР.

Тогавашният (1981-1982 г.) държавен секретар на САЩ Александър Хейг казвал: «…Москва нахлу в Афганистан защото беше обезпокоена от укрепването на пояс на ислямския фундаментализъм на южните си граници… Между Съветския Съюз и Афганистан съществува само тънката линия на Амударя. И затова всяко успешно ислямско движение на южните граници неизбежно ще се отрази на съветските мюсюлмански републики. Логиката на Брежнев е обяснима. Възможността какво може да се случи в бъдеще принуди съветската армия да влезе в Афганистан през 1979 г.».

Думите на Хейг за опасността от разрастването на мюсюлманския пояс получиха потвърждение много бързо, когато на 8 март 1987 г. отряд моджахидини обстреля с реактивни снаряди през границата съветския град Пяндж в Таджикска ССР, а Хулбедин Хекматияр, един от лидерите на противника, през май същата година заяви: «Ако моджахидините по-настойчиво продължат борбата, ще дойде ден, когато окупираните земи в съветска Средна Азия ще бъдат освободени».

Тези думи не бяха нито самохвалство, нито импровизация. Планът за дестабилизацията на Съветския Съюз чрез провокирането на ислямското недоволство в Средна Азия и в Кавказ беше предложен от администрацията на президента Картър още през 1970-те години (за автор на идеята смятат британския разузнавач и изтоковед Бернард Люис). Идеята беше подхваната с възторг от Бжезински и онези в обкръжението на Картър, които се опитваха да пренасочат енергията на съзряващото в ислямския свят социално недоволство и религиозен протест срещу Русия (СССР).

По-късно, в средата на 90-те г., З. Бжезински излезе с пророчество, че Русия ще бъде раздробена и ще се окаже под опека; спомняйки си края на 70-те, той твърдеше, че идеята да се използва влизането на съветските войски в Афганистан с цел да се «да се въвлече СССР в някакъв еквивалент на Виетнам» е негова и че именно тогава администрацията на САЩ се съгласила с препоръките на спецслужбите «за първи път за цялото време на студената война да се започне пряка подкрепа на действия, насочени към унищожаване на съветски военнослужещи», а така също създала коалиция за подкрепа на моджахидините, в която влезли Великобритания, Пакистан, Египет и Саудитска Арабия.

ЦРУ предоставило подкрепа на противника половин година преди влизането на съветските войски, в съответствие с указ на президента Д. Картър за оказване тайна помощ на афганските «войни на джихад». Общо взето на 120-хилядната съветска групировка на 40-та армия, комплектована с 18-20-годишни момчета, противостояла повече от 170 хиляди врагове, от които 30 хиляди преминали прекрасна бойна подготовка. Доколко «правоверни» били тези «борци за вярата», свидетелства унищожението от тях през годините на афганистанската война на 5 хиляди молли за лоялността им към кабулските власти.

Днес афганистанският бумеранг, запратен от САЩ, се завръща. Американците се вкараха сами в същия капан, от който не можа да се измъкне през 1980-те СССР.

Изгаряйки огромни ресурси в безперспективна война (само за обучение и снаряжение на почти 340-хилядните марионетъчни афгански сили за сигурност Вашингтон харчи повече от 20 милиарда долара), американците харчат за един месец бойни действия в Афганистан повече, отколкото СССР за година в афганската кампания.

Заявленията на Вашингтон за успешността на западната мисия в Афганистан не предизвиква нищо друго, освен саркастични усмивки. В действителност няма никакви признаци за победа на Западната коалиция. Войната не спира и за ден. От гледна точка на целите на операцията (членовете на сваленото правителство на талибаните да застанат пред съда) резултатите от 11-годишната кампания са нулеви. Афганистан е върнат към «доталибанското» си раздробено състояния. За независимостта си от Кабул обявяват и провинциалните градове, и дори отделни села, имащи свои въоръжени формирования. Бойните действия се водят практически всеки ден.

Често явление станаха убийства на военнослужещи на НАТО от войници и офицери от марионетъчната правителствена армия, създадена и финансирана от окупаторите. Американските политолози (например, James McAllister) твърдят, че в този смисъл случващото се в Афганистан «не може да бъде сравнено даже с Виетнам». Британските аналитици (Martin Windrow), на свой ред говорят за «нечувано» за който и да е военен конфликт количество на подобни загуби. Действително, през 2012 г. броят на случаите на ликвидиране на натовци от «съюзниците» им е нараснал в сравнение с 2011 г. повече от два пъти и половина.

Даже на базите и летищата, атакувани периодично от талибани, американците не се разделят  с оръжието и радиостанциите и не свалят бронежилетки и каски. Информацията за реалните загуби на окупационните сили на САЩ в Афганистан щателно се крие. Впрочем само за един ден - 14 септември 2012 г. щурмовата авиация на САЩ е загубила 8 самолета - както в «най-добрите» дни на войната във Виетнам. Дори по официални данни, през 2012 г. в Афганистан са били убити 2 пъти повече натовци, отколкото в миналата.

Да се говори за мир и успехи на държавно строителство в страната, където почти всеки има «калашников», мнозина имат «Стингери», а някои и бронетехника, е най-малко преждевременно. Освен това повече от половината афганистанци нямат работа, в страната цари ужасяваща нищета.

Цялата афганистанска икономика представлява  отглеждане и преработка на наркотични суровини… Само за 2011 г., по данни на Управлението по наркотиците и престъпността на ООН, производството на опиум в Афганистан се е увеличило повече от два пъти (на 133%). Площта на нелегалните посеви на опиумна суровина е нараснала със 7% и е достигнала 131 хил. ха.

Към производството на наркотици и наркотърговията имат отношение практически всички политически сили в Афганистан и много от неподконтролните на никого престъпни общности. А министърът на вътрешните работи Ali Ahmad Jalali открито признава, че афганистанските чиновници поддържат наркотърговците. Днес за Русия (където отива около 20% от афганския хашиш и опиум) и Европа (около 80%), където основни центрове за разпространение на афганските наркотици са американските военни авиобази в Косово, Германия, Италия, Испания, - това е една от главните заплахи за сигурността.

Най-важните резултати от «антитерористичната операция» в Афганистан понастоящем е началото на «афганизацията» на постсъветска Средна Азия и увеличаването в окупиран Афганистан на производството на хероин десетки пъти. И затова САЩ зачеркнаха «умиротворения» Афганистан от «черния си списък» на страни-производители на наркотици, снемайки от него всички санкции. Както обичат да се изразяват президентите на САЩ, «това отговаря на жизнено важните интереси на Америка».

сп. „Молодая гвардия”, № 5-6 2013 г.