Елена Федотова

превод от руски: Стефка Тотева

„Светът след „9/11″ наистина се промени не към по-добро, но само заради това, че американците започнаха да отмъщават. На кого - избират по свое усмотрение. За главен приемник на ада на земята беше нарочен Афганистан, експортът на наркотиците от него е нараснал четиридесет пъти след „миротворческата” операция на САЩ.

Вторият наркофронт - латиноамериканският - успешно функционира с център в Мексико, и служи, освен всичко останало, като главен пропускателен пункт на афганския хероин по пътя към САЩ. Ето за кого не е желателно да погледне „наляво” в мечтите за независимост.

Истина е, че тази страна в края на краищата си има всичко, за да тръгне по пътя на Венецуела, Аржентина, Бразилия, Куба. Всичко си има, даже нещо повече. Мексико влиза в тройката на най-големите доставчици на нефт в Щатите, притежава уникална древна култура, плодородна земя и огромно население, жадуващо да работи.

Но вместо да направи така, както постъпи Чавес, да затъкне с тапа устите на американците за доставка на нефт, страната покорно продължава да дава и се предава.

„След 9/11″ Пентагонът взе под крилото си целия материк, включително Канада и Мексико. Под така наричаното „Северно командване”, създадено през октомври 2002 г., се подразбира пряко управление на техните територии от военните сили на Големия Брат. „Ние ви държим „на мушка”, за да забележим навреме вашите врагове - такова е негласното послание на тази инициатива.

Като най-голям потребител на наркотици в света, САЩ великодушно приеха мисията да оказват помощ на нуждаещите се в борбата с наркопрестъпносттта и прането на пари. „Планът Мерида” пусна пипала в правителството на Мексико, в страните на Централна Америка, Хаити и Доминика във вид на финансова и техническа поддръжка. Как да изгониш от къщи човек, който е дошъл с добри намерения?

Той, разбира се, ти диктува какво да ядеш и къде да спиш, но всъщност е толкова благороден… Даже на Буш-младши му е ясно, че търсенето ражда предлагането, и Мексико няма да спре да доставя, докато САЩ не спре да потребява. Но в този случай мексиканската армия в САЩ при залавянето на особено опасни наркомани и банкери, изпиращи наркодолари,трябва да започне чистка, но това разбира се, е от жанра на утопията.

В реалността, въпреки всички причинно-следствени връзки и закони на здравия смисъл, Съединените щати под предлог за борба с наркомафията вдъхновиха и спонсорираха кървава гражданска война в Мексико.

Като подарък за Нова година - 2013 Мексико получи нов президент, законно избран още преди изборите. Служебното досие на Енрике Пеня Нето е изпъстрено със „звучни” титли: мачо, красавец и секс-символ. А фактът, че 90 процента от мексиканските жени биха изневерили на мъжете си с него, стана практически неговото главно предизборно обещание.

Освен шегите, издигнатият от Институционно-революционната партия, до болка познат на мексиканските избиратели, той надмина със 6 % гласовете на представителя на левите Андрес Мануел Лопес-Обрадор. Въпреки данните на всички предварителни гласувания и социални допитвания, които предричаха безспорната победа на последния.

Струва ли се да се чудите, че още преди изборите Нето прозорливо беше наричан „президент на Мексико” и къде мислите става това? Не е трудно да се досетите, защото в родината му, на свой ред, любовно го кръстиха „агент на Държавния департамент”.

Впрочем, можеше да се намери и по-як агент - Нето се оказа безпросветно глупав и не успяваше да скрие това по време на предизборната надпревара. Въпросите, на които без да се запънат биха отговорили всички участнички на конкурс за красота, доведоха до задънена улица бившия губернатор на щата Мексико. Той не можа да назове авторите на три книги, които са повлияли на неговия живот, скромно си призна,че единствено е прочел фрагментарно Библията, но тя също видимо не е оставила следа в душата му. “Близостта” с народа той демонстрира при въпроса за цената на мексиканския хляб и стойностите на жизнения стандарт. Той великодушно ги намали два пъти, а цената на хляба въобще не можа да назове.

Разбирайки, че състоянието на болния е на границата на реанимацията, пиарите на Нето решиха да заложат на остра наркотема. Дявол да го вземе, нека е слаб в ума, но пък затова е толкова готин, а и освен това е против легализацията на наркотиците /въпрос, като че ли нарочно звънтящ в ушите на избирателите в навечерието на изборите/, а така също обещава да наложи мира в Мексико, да прекрати кървавата война с наркокартелите, започната от предшественика му Калдерон.

А иначе намеренията на господин Нето могат да ни впечатлят толкова, колкото и интелекта му, а курсът на Калдерон, който доведе до ръст на безработицата от 6,5 до 8,7 милиона души, щеше да бъде продължен още с градусите на неолиберализма.

В Белия дом плачеха от щастие - „хубавецът” обеща да запази в Мексико структурата на военното разузнаване на САЩ, ЦРУ, Департамента за борба с наркотиците, да обезпечи пълна свобода за дейността на американските ТНК в отрасъла с нефт и газ; в енергетиката; в аграрния сектор на страната. Намерението „да се приватизира нефтения гигант Pemex” хвърли в екстаз администрацията на САЩ.

Издигнатата от Нето Институционно-революционна партия за мексиканците не само че е постоянно повтаряща се, но им втръсна тотално - тя беше във властта от 1921 до 2000 г., без особено да се притеснява за легитимността. По силата на тази мила небрежност всяко куче в Мексико знаеше, че по право ИРП е спечелила, Слава на Бога, само първите избори. Но после така дълбоко е пуснала корени, че е станала абсолютен шампион по ниво на корупция. Така, след продължителната гражданска война от началото на ХХ век и десет години безвластие, Мексико с главата надолу потъна в държавността.

Пикът на държавността се прокрадна незабележимо в края на 1980-те, когато мексиканците в период на криза гласуваха „не за който трябва” . Куатемок Карденас предложи програма за икономически ръст чрез събуждане на промишленото и селскостопанското производство.

Но мексиканският елит поправи досадната грешка на неразумните и президент отново стана кандидата от ИРП Карлос Салинас. Той и неговите последователи-съпартийци дружно одобряваха и поддържаха северноамериканското съглашение за свободна търговия (NAFTA), и така го развиваха, че взривиха ядрена бомба в националната икономика. Хиляди фермери първи им казаха благодаря, като банкрутираха. След няколко години бившите мирни труженици, а сега безработни и бедни, за да изхранят семействата си, ще отидат в наркокартелите. От безизходица ще убиват, ще грабят и ще боготворят наркобароните, които ще им дават възможност да си изкарват хляба.

Резкият полет на кокаиновата икономика в Мексико се обяснява с много причини. Но главната от тях експертите виждат именно в новите възможности за транспортиране на незаконните стоки, възникнали в резултат на Северноамериканското съглашение за свободна търговия NAFTA, сключено между Мексико, САЩ и Канада през 1994 г. Страшно е да си помислиш, какви проблеми биха се появили за честните търговци на наркотици, ако беше дошъл на власт през 80-те законно избраният Карденас!

Но случилото се - случило, и ИРП си заслужиха отдиха. През 1997 г. за първи път в историята на съвременно Мексико на власт дойде опозицията. Обаче нейните действия и програми бяха твърде прозрачни, за да се види същността на бутафорната „смяна на декорите”. Реалната опозиция, негативно настроена към САЩ и готова за независима политика, никой няма и да допусне до властта в Мексико.

Затова когато през 2012 ИРП заедно с Нето празнуваха връщането си, това не означаваше кардинална промяна или връщане към предишния курс. Това означаваше само фатална предопределеност и пълно отсъствие на надежда, че постоянният меден месец между САЩ и метресата Мексико някога ще приключи.

Мексико наистина притежава всичко, за да стане свободно и процъфтяващо, и даже да има достоен кандидат за президент. Но той е опетнен с неприемливото за мексикански лидер пристрастие - да бъде „таен поклонник на Уго Чавес и Фидел Кастро”. А това, безусловно го поставя на едно ниво с най-опасните терористи. Лопес Обрадор, оглавяващ лявото Движение за национално възраждане, при загадъчни обстоятелства губи изборите два пъти по ред. Неговата програма, за разлика от сладникавите обещания на Нето, звучи заплашително: „планът Мерида”, унизителен за националния суверинитет, да бъде признат за недействителен, да остави в ръцете на правителството Petroleos Mexicanos, да създаде хиляди работни места. Да измете с дяволска метла не само американските ТНК, но и „миротворческата” армия, от която страдат не толкова наркобароните, колкото мирните /да, всичко е правилно!/ мексиканци. Такъв градус на „левичарство” в Латинска Америка на САЩ не могат да понесат. Бойте се от Бога и от „доктрината Монро”!

С острия си език Уго Чавес веднъж нарече предишния президент на Мексико Висенте Фокс „пудела на Буш” /а него пък нарече „дявол” и „алкохолик”/. Това прозвище в известен смисъл е универсално, защото Мексико може да лае така само срещу враговете на САЩ. Ако този вектор се промени, и някой политик надигне глава срещу северния съсед, той мигновено попада в черния списък. Стига ни Венецуела, до гуша ни дойде.

Обрадор, чиято фамилия се превежда като „работник”, се ползва с огромна популярност между народа, особено сред младите. Рейтингът му между питаните във водещи ВУЗ-ове на страната показа, че за него са готови да дадат гласа си 85 процента от студентите.

Голяма изненада беше събитието на негов предизборен митинг, когато някакъв мъж с пистолет в раничката си започнал бавно да се приближава към Обрадор и вече едва ли не щял да го хване за ръката, когато службата за сигурност навреме успяла да се намеси. СМИ /средствата за масова информация/ скромно премълчаха този инцидент. А в Холивуд казаха - преминаваме към план „Б”, по пътя на откровена фалшификация, покупка на гласове и телевизионна агитация на „секс-символа” Нето, спечелил кастинга за главна роля в „мексиканския сериал”.

Нищо ново - изборите със шестгодишна давност Обрадор изгуби със смешната разлика от 0,5 процента. Вашингтон назначи за ролята на „пудел” Филипе Калдерон, по традиция доста преди процедурата по отлюспване. Къде с мошеничество, къде с консултации, с общи усилия направиха всичко така, че по данни на WikiLeaks, „на всяка цена да не допуснат до властта потенциалния „популист” Андрес Мануел Лопес Обрадор”.

Калдерон подхождаше повече за ролята - завършил е аспирантура в Харвардския университет и мечтаел за създаването на „единна Северна Америка” на територията на САЩ, Канада и Мексико, като по ноти свири партитурата на Северното командване. Ех вие, американци, каква хубава идея сте сътворили, даже не успях да си помечтая за нея!

Съзнателно губената нарковойна Калдерон бил принуден да започне от безизходица - такъв бе главният довод на адвоката му в съда. Но ние не сме се клели да казваме само лъжата, изобличаваща „тези, за които това е изгодно”. Какво има да скромничим - САЩ не са нужни за щастливото и процъфтяващо Мексико! Като в Афганистан и в Ирак, нужен е хаос, послушни хора във властта и редовни съобщения за „стока-пари-стока”. Каква стока? По скоро питайте - какви пари.

Предшественикът Висенте Фокс мирно съжителстваше с наркобароните и даже сключи с тях своеобразен „пакт за ненападение”, но откъде тогава се появи този кон, на който Калдерон победоносно достигна до президентската длъжност?

Мексиканските нарко-ТНК ръководеха бала десетилетия и изведнъж изпод земята изскочи необходимостта от война. Изразявайки се фигуративно „господарите на улицата” започнаха твърде високо да вдигат глава и да посягат към властта в целия град. САЩ се изплаши от това чудовище, което сами създадоха, тъй като наркокартелите станаха толкова могъщи, че заплашваха да излязат от контрол.

Главното оправдание за войната, предизвикала невиждано развихряне на насилието и престъпността, Калдерон счита, че е нейната „резултативност” - за шест години струващи живота на стотици хиляди мексиканци, им се отдало да арестуват или ликвидират 22 от 37-те ръководители на картелите.

Става дума не само за това, че голяма част беше именно арестувана и после пусната на свобода, благодарение на своя авторитет и безпрецедентна корупция, а и за това, че другите, са били ликвидирани и убити при твърде загадъчни обстоятелства. Всъщност това беше война против неудобните и най-вече твърде несговорчиви наркобарони. Лоялните и готовите да сътрудничат, такива като лидера на най-големия картел „Синалоа” Хоакин Гусман Лоера, подсвирквайки си, живеят в САЩ и даже фигурират в патосния списък на Форбс.

За силните връзки на американските оръжейници с терористите и наркомафията само дето песни не са се пели. Когато става дума за милиарди долари, съдържанието на дейността на купувача няма значение. Купуваш ли на едро - процъфтявай и купувай още повече! Забавно е, че именно от началото на калдероновската война в САЩ е прието решение да се облекчи законодателството за притежанието на дългоцевно оръжие. Кой можеше да допусне, че от това ще спечелят наркотърговците на всички видове калибри от двете страни на границата? Символичните опити на Калдерон да ограничи разпродажбата, търпяха крах и опираха до Националната оръжейна асоциация. „Ние не можем да обидим нашите любими клиенти и нашите банкови сметки” - красноречиво мълчаха те.

В края на 2011 г. в Международния съд в Хага беше подаден иск против Калдерон и наркомафията /практически за едно лице/, където се упоменаваше, че най-малко 470 случаи от предполагаемите нарушения на международното хуманитарно право е по вина на мексиканското правителство.

Във връзка с това, едва ли някой в Мексико се учуди, когато президентът прие своевременно постъпилото предложение за работа от родния Харвард и отлетя за САЩ - тихо пристанище за военнопрестъпници.

ПЛЪХОВЕ И МИШКОЕДИ

Силният съюзник е по-страшен от силния противник, съобразиха във Вашингтон и започнаха да работят за изпреварването на набиращите сила наркокартели. Страхувайки се, че няма да се справят с Фрайнкенщайн, който твърде високо е надигнал глава и е започнал да диктува правилата на играта, изобретателите от ЦРУ създадоха «Los Zetas» - най-жестокият наркокартел в света.

Неговият гръбнак се състои от избягали от мексиканската армия офицери, преминали подготовка в базите на спецслужбите и в Школата на Южна Америка - Института на Западното полукълбо за безопасност и сътрудничество. Той е известен с уникалната специализация по подготовка на кадри за марионетъчните режими в Латинска Америка. Първите бойни подвизи дезертьорите извършиха през 70-90-те години на фронтовете на антивъстаническата борба, в това число, през 1994-1995г. срещу партизаните на Сапатистката армия.

Момчетата така яко бяха „нахъсени”, че от фанатичната им жестокост изтръпнаха даже изпечените нарко-отрепки. Не само конкурентите, какво говорите, просто го отнесоха и случайно попадналите невинни.

Често се появяваха филмчета в интернет с отрязване на глави на живи хора в различни стилове - бързо с резачка /ако ти провърви/ и бавно с тъпо мачете /ако палачът е в настроение за игра/. В наследство от ЦРУ картелът получи подземни затвори, оборудвани по последната извратена мода на газовите камери, камери с нагорещен под, електрически столове, оръдия на испанската инквизиция. Като добавка към тези весели играчки, момчетата се развличат със силнодействащи психотропни препарати, които заставят жертвите им да правят и говорят всичко, което докторът е предписал.

Всичко до болка напомня репертоара на ЦРУ, а именно секретните проекти Monarch MK-Ultra, които представляваха глобален цикъл от експерименти над човешкото съзнание. Като всичко най-тайно, те станаха известни чрез ярък и мълниеносно потушен скандал. Прославил се техният идеен вдъхновител - доктор Айвън Камерън. Какво се случва с психиката на човека под въздействието на електрошока, метода на двойното насилие, сменящото се въздействие на „удоволствие-болка”, лишаването от храна, вода, сън, а също така и от широко използваните наркотици?

Съзнанието на жертвите претърпява тъй наречения процес на „разцепление”, тоест, разделяне на няколко личности, за да се справи със стреса. На този етап личността може да бъде препрограмирана за всякакво действие, даже за убийство. За първи път за това разказа канадската журналистка Наоми Клайн /”Шокова доктрина”/ след личните си срещи със жертви на експериментите. Хората не помнели почти нищо от предишния си живот, за това пък можели с подробности да разказват за тези ужаси, които им причинявали „Зетовците”.

За своите мръсни цели те не се гнусели да използват деца, включително и за извършване на убийства. Не е изключено те, заедно с другите пленници, да са били подлагани на процедури за обработка на съзнанието. Да вдигне ръка срещу друг човек може не всеки възрастен, какво да говорим за дете, но да преработиш за свои цели пластелиновата детска психика е доста по-лесно.

В разцвета на могъществото си Los Zetas всеки ден поднасяха сюрпризи, като подхвърляха обезобразени трупове на обществени места и изоставяха на централните улици камиони с акуратно разрязани и подредени човешки останки. Като правило на жертвите им режели палците и избивали зъбите, за да затруднят процеса на идентификация. На чиновниците и полицаите била отредена особена чест да бъдат намирани със зашита уста. Случайните минувачи около местата на подобни операции изчезвали безследно - както станало известно по-късно, тях ги разтваряли във варели с киселина.

През октомври 2012 г. Калдерон отбелязва своята „главна победа” - унищожаването на главатаря на Los Zetas Ериберто Ласкано. Специалистите по идентификация потвърдиха смъртта му, но не успели да ликвидират трупа. Група въоръжени хора го откраднала от гробищния парк и го отнесла неизвестно къде. Всъщност той наистина ли е съществувал? И имало ли е смисъл ЦРУ да ликвидира съучастника и ръководителя на грижливо отгледаната банда? Да го инсценираш е друга работа. Тогава и младенческия героизъм на Калдерон се вижда в цялата си яркост, и стотиците хиляди осакатени животи ти се струват пожертвани вече не така глупаво, жестоко и безсмислено.

Лъжливият слух за смъртта на още един наркобарон прелетя през февруари тази година като патица от Гватемала, но почти веднага беше отречен. Ел-Чапо или Дребничкия, а в света на Хоакин Гузман Лоера - главатар на най-големия и твърд картел на Мексико „Синалоа” - стана най-опасният престъпник в света след „убийството” на Усама бен Ладен.

Няма да се спираме на това, че спектакъл е била не само ликвидацията, но и цялата провокационна дейност на терориста „Number One”. „Форбс” удостои Лоера с първото място между най-търсените и далече не последното - между най-богатите. Финансовото състояние на човека, който сам контролира целият кокаинов пазар в САЩ, оценяват на един милиард долара.

През 1993 г. законът сякаш надигна глава и Ел-Чапо беше осъден на двадесет години затвор. Но през 2001 г. след заплаха от екстрадиция в САЩ, той подкупил 80 /!/ охранители и избягал във фургон с дрехи за пране. Според някои данни, той се е скрил… в САЩ. За да му е по-удобно да контролира кокаиновия пазар. И живеел, по всичко личи, безгрижно, докато Калдерон не обърна внимание на този идиот. През октомври 2011 г. той изрази праведен гняв. „Кой му е позволил да премести семейството си в САЩ и защо те се чувстват там толкова спокойно?” Лоера, според него, абсолютно не е представлявал интерес за местните власти.

Има основания да се счита, че едва ли не единственият неприкосновен картел в „нарковойната” е бил именно „Синалоа”. „Los Zetas” се водеше на специален отчет, като професионален унищожител на конкурентите. Бизнес-продукт за полезно сътрудничество с минимум издръжка от страна на несговорчивите мексиканос. Нищо лично.

Въпросът за авиосъобщението и оръжието беше също така решен на висше ниво. През януари 2009 г. италианският всекидневник L’Espresso отпечата изобличителна статия за алчността на ЦРУ: на едни и същи самолети се превозвали заподозрените в тероризъм от базата Гуатанамо и наркотиците от Колумбия в САЩ. Американската предприемчивост е такава, каквато е - има ли значение защо трябва да се правят два полета? А италианците не можели да разберат защо самолетите няколко пъти поред правели тайни рейсове между Северна Америка и районите за отглеждане и транзит на наркотиците.

Особено внимание седмичникът отдели на катастрофата от 24 септември 2007 г. Самолетът Gulfstream II мирно прелитал над Мексико в посока САЩ. Обаче като разбрали, че горивото привършва, пилотите, колкото и да е странно, решили да се приземят, докато това е било възможно. Не ги спряло и това,че на борда имало 126 куфара с кокаин с общо тегло от 3,3 тона. На кого му се иска да умира за идеята, дори и тя да е твърде извисена?

На добрия американски юнак не разрешили да се приземи в Мексико и самолетът предсказуемо рухнал на полуостров Юкатан. Като по чудо оживелите конспиратори незабавно поискали да се свържат с консулството на САЩ. Както се изяснило по-късно, от 2002 до 2004 г. този самолет е извършил 18 полета между Великобритания, Ирландия, Франция, а също така САЩ и Гуатанамо. Но това било така, по съвместителство. „Терорист ли си? До Гуатанамо? Сядай, ще те закараме”.

На 16 декември 2008 г. в мексиканския щат Сонора бяха арестувани седем самолета, оборудвани за обработка по приземяването. Не е трудно да се досетите, че и те предизвикаха реакция в стил „какво правите вие тук?” Колкото и да е странно, те били предназначени за провеждане на операции за борба с приземяване на кока в Колумбия и трябвало да се намират на съвсем други места. Сътрудникът на пожарната служба самоотвержено „се подпалил” при запалването на сградата.

Американският президент е честен. „САЩ са виновни за убийствата в Мексико” - каза Барак Обама и няма какво да се добави към това. Почакайте, но нали става дума не само за контрабанда. „Недоизиграх” - наклонява глава Обама, „преигра” - отговаряме ние.

Разработената от Департамента на правосъдието операция «Fast and Furious» /чети „Бърз и свиреп”/ би била върхът на идиотизма, ако всички наоколо бяха идиоти.

В резултат на тази операция около 30 хиляди цеви били продадени на мексиканските наркотърговци от любезното американско правителство, в това число и автомати АК-47, оръжия от 50-ти калибър и щурмови винтовки. Официалната цел на занятието била „да се проследи цялата верига продавачи и купувачи”, но оръжието по загадъчен начин потънало. „Изплували” само два злощастни автомата, намерени на мястото на убийството от граничаря Брайан Тери.

След взрива на тази бомба главните парчета от нея се посипаха върху главите на идеолозите на „операцията” от Бюрото за контрол на оборота на алкохол, цигари, огнестрелно оръжие и взривни вещества (ATF). В хода на разследването и серията от арести се разкриха преки връзки на бандитите от «Los Zetas» /какви хора!/ с американските федерални. Заловените бандити, по техните думи, охранявали пътя за транспортиране на наркотиците. „Ние купувахме оръжие направо от американското правителство” - заявил един от мафиотите.

Семейството на Тери, застреляно от същия този автомат, предяви иск към правителството на САЩ за 25 млн. долара, а Конгресът счете за недостатъчни предоставените от Министерството на правосъдието сведения за операцията. „Струва ми се, че лъжете, милостиви господине…” „Как смеете!” - възмути се главата на ведомството Ерик Холдън и категорично отрече всичко. Това заплашваше със сериозен разкол във властта, но се случи нещо непредвидено. За първи път в своята кариера в Белия дом в разследването се намеси Барак Обама. Администрацията на президента има привилегията да откаже предоставянето на информация на съда или на законодателната власт. И Обама каза своето решително „Няма да я дам!” Изглежда случаят е действително изключителен.

„СИМПАТЯГИТЕ” ОТ УОЛСТРИЙТ

По-рано всички пътища водеха към Рим. Днес - към Уолстрийт. Вземете най-заплетеното кълбо от най-мръсни нишки, и то непременно ще ви заведе във вечното леговище «qui prodest». Там, където Изгодата се слива в екстаз с Негово Величество Долара, не достигат реките от кръв и не се чуват виковете на ранените. Там постъпват данъците за смърт и помагат да оцелее „най-мощната икономика на света”.

Няколко години преди това директорът на управлението на ООН за наркотиците и престъпността Антонио Мария Коста призна в интервю за Observer, че по времето на кризата през 2008 банковият отрасъл е спасен само за сметка на милиардните вливания от наркокартелите.

В най-тежкия период на кризата 352 милиарда наркодолари станали манна небесна за банките на Уолстрийт, защото до този момент те са имали само ликвиден капитал. За тях се молели финансовите гиганти на Великобритания, САЩ, Швейцария и Италия, а след това - икономиките на тези страни, измъкнати от пропастта.

Можем да кажем нещо повече, ако не беше кризата, а по-точно глобалната и спекулативна инсценировка, американският „пудел” Калдерон не би започнал кървавата война, облекчила движението на капитала и увеличила потоците от наркодолари.

Чумата вече достигна до двата дома. Но търсенето непрекъснато ражда предлагане, и наркотиците предсказуемо станаха национално бедствие за САЩ. Само по официални данни, 10 млн. американци употребяват мексикански кокаин ежедневно, още 30-40 млн. - от време на време. Часовникът на бавната смърт цъка и набира ход, носейки все по-големи дивиденти. Ще успеят ли банковите хитреци да опазят от тази проказа децата си? Те знаят какво правят, но колелото се върти и не е по силите на нито една, даже много могъща шесторка да го спре. Докато грамадата не рухне, като завлече всичко по пътя си, изхвърляйки искрите на алчността и фонтаните от нарязана хартия.

През това време в Мексико нарковойната отне стотици хиляди животи, станаха повече бежанците, а останалите живеят в постоянен страх, погребвайки близките си с последните си пари. Така беше и преди, така ще бъде и занапред, защото войната, която не е толкова шумна, се води постоянно, за да не спира махалото.Числото на жертвите на шестгодишната битка е съпоставимо със загубите сред мирните граждани в разгара на бойните действия в Ирак и Афганистан.

Белият дом произнесе присъдата и спонсорира изпълнението й, мексиканското правителство я изпълни, а банките на Уолстрийт обраха дебелия многомилиарден каймак. Толкова мазен, че почти не можеш да го отмиеш от ръцете си. В конкурса за ролята на най-плодовития златен телец безспорно победи наркобизнесът, любим вид на банковата дейност. Според отчет на Министерството на правосъдието на САЩ, само една банка Wachovia, собственост на Wells Fargo, е изпрала 378,3 млрд. долара между 1 май 2004 и 31 май 2007 г. Така е било, е, и ще бъде със всяка голяма банка на САЩ. Bank of America, Citibank, JP Morgan - „се обвиняват в серийни убийства и се осъждат на смърт…” Но не, те са „твърде големи”, за да ги пратиш в ада.

Ето каква муха е ухапала Обама! Нали се закле да защитава Конституцията? Както впрочем и целият Бял дом, Конгрес и Съдебна система. За цялата история на съдебната практика на САЩ нито едно дело за пране на наркопари не е завършвало със затвор за банкерите. Чакаха ги само смешни, несъпоставими с огромните им печалби, глоби. Банката Wachovia, например, беше „сурово” наказана да плати 50 млн. долара, което прави половин процент от печалбата на гиганта за 2009 г. Печалби, пропити с наркокаймак.

Един от последните гръмки скандали, където главната роля е на HSBC, завърши не по-малко смешно. Сената на САЩ го призна за виновен за пране на парите на наркобароните от Мексико и, най-вече на картела „Синалоа” /и отново здрасти!/.

Посетителите на мексиканското подразделение на банковия гигант редовно са виждали странни хора с огромни кашони /с пари/, които едва влизали през прозорчето за приемане. Те се зачислявали за сметка на обменната кантора „Casa de cambio”, действаща в Мексико по поръчение на картела „Синалоа”. Министерството на правосъдието и с пръст не е докосна мениджърите на HSBC, само ги глоби с 1,9 млрд. долара - това е печалбата на банката за пет седмици.

Жестоките представители на наркомафията са любими герои за шеги във висшите ешелони на властта и финансовите кръгове на САЩ. Така, бившият генерален прокурор на Ню Йорк Елиът Спитцър, когато в прекрасно настроение след чаша кафе с колеги от голямата банка, добродушно се смеел : „на този фон момчетата от Уолстрийт са просто симпатяги”.

И наистина, смешно е, много хора вярват, че това наистина е така.

—————————–

Източници:

1) «Барак Обама отиде в Мексико да решава проблема с наркотрафика», Russia Today, 02.05.2013
2) «Барак Обама застана на мексиканския път на борбата с наркотиците», вестник «Коммерсантъ», №76/П (5107), 06.05.2013
3) «Кандидат за президент на Мексико от Държавния департамент на САЩ », Наталия Синица, Любов Люлко, «Правда.ру», 23.05.2012
4) «Борбата с наркотиците в Мексико дава резултати - посланик на САЩ», РИА Новости, Дмитрий Знаменски
5) «Мексико във властта на наркокартелите», Анатолий Мирановски, «Правда.ру», 20.11.2011
6) «Мексико - главен съюзник на САЩ в Западното полукълбо», «Правда.ру», 27.09.2008
7) «Мексико - гигант в плен на наркомафията», Вадим Трухачов, «Правда.ру», 17.09.2011
8) «Американците помагат за гражданската война в Мексико», Иван Туляков, «Правда.ру», 09.11.2008
9) «В Мексико е подведен под отговорност новият президент Енрике Пения Нето», Голос России, 02.12.2012
10) «Горчивината на поражението («Обзор зарубежных СМИ»)», Голос России, 04.07.2012
11) «Мексико: митове и реалност», Луис Рубио, «Infolatam” (Испания), 12.03.2012
12) «Мексикански паралели», Борис Пастухов, 19.04.2013
13) «Изборите в Мексико: заговор против Обрадор», Нил Никандров, Фонд Стратегической культуры, 25.05.2012
14) «Движение за неприсъединяване към САЩ », Александър Дугин, Известия, 20.09.2006
15) «Америка против САЩ», Дмитрий Багиро, 27.04.2005
16) «Президентът на Мексико открил най-одиозния наркобарон в САЩ », Комсомольская правда, 19.10.2011
17) «Гватемала опроверга гибелта на наркобарона Лоера», РИА Новости, 23.02.2013
18) «Мексиканските наркоторговци потъпкаха Америка», «Atlantico» (Франция), 27.12.2012
19) «Мексико - територия на безкрая», Repin.info, 07.01.2012
20) «Наркобизнесът на САЩ под прицела на «Los Zetas»», Нил Никандров, Фонд стратегической культуры
21) «На бреговете на Рио Гранде», Красная звезда, 02.03.2011
22) «ЦРУ и САЩ се борят с наркомафията?», Newsland.com, 02.02.2012
23) «Мексико е обхваната от войната с наркотрафика », Аргументы и факты, 17.04.2011
24) «Самолетите на ЦРУ се използвали за нелегално транспортиране на наркотици », L’Espresso, 26.01.2009
25) «Президентът на Мексико обвини САЩ в укриване на най-търсения наркобарон», Корреспондент.net, 19.10.2011
26) «Мексико и САЩ водят дълга война с наркомафията », Игор Кудрин, Михаил Берестов, Голос России, 01.09.2011
27) «Мексико: живот за сметка на наркотиците», Моника Серано, BBC, 24.09.2008
28) «Мексико за шестте години на Калдерон стана силно, но не безопасно», Дмитрий Знаменски, РИА Новости, 30.11.2012
29) «Самоубийственият изход. Наркокартелите почти до основи разрушиха държавната система на централноамериканските страни », Кеворк Мирзаян, «Эксперт» №12 (795)/26.03.2012
30) «Войната на наркокартелите в Мексико: само вътрешен проблем ли е ?», Александър Бабицки, 15.07.2012
31) «Империализмът: банкери, наркотици и геноцид», Джеймс Петрас, 19.05.2011
32) «HSBC, обвиняван в САЩ за помощ при прането на пари, ще заплати $1,9 млрд», РИА Новости, 11.12.2012
33) «Световната наркомафия и банки», Валентин Катасонов, Фонд стратегической культуры
34) «Министерството на правосъдието на САЩ: HSBC открито е сътрудничил с мексиканските наркокартели», Guardian, 21.07.2012
35) «Вашингтон и политиката за наркотиците», Питер Дейл Скот, списание «Вариант», № 11 (2000 г.) (Peter Dale Scott, Washington and the politics of drugs. Variant, № 11, 2000).
36) «Хероиновата политика в Югоизточна Азия», Алфред Уилям Маккой (Alfred W. McCoy, «The Politics of Heroin in Southeast Asia»).

http://nstarikov.ru/, 05.06.2013