Зураб Лордкипанидзе

превод: Тодор Янчев

Снежинката трепереща накрай
върху асфалта чер се разтопява.
И тука тя за своята беда
на слънцето лъчите обвинява.

Снежинката след своя полет лек
небето укорява, странна:
„Защо ме сне внезапно от Казбек?
Аз там безсмъртна щях да си остана!”