Леонид Дудин

превод от руски: Филип Филипов

Знамение се спуска от Всемира,
светът от тържество е завладян.
Аз вече предварително се взирам,
за да съгледам твоя строен стан.

Сияеш цяла, както ми се струва.
Разперваш вече нежните ръце.
Наяве е това, аз не сънувам.
Към теб се втурва моето сърце.

След много преживяно и познато,
обичайки и страдайки безкрай,
в зенита на омайващото лято
аз срещам дълго чакания рай.