Владимир Костров

превод: Литературен свят

Сред трагичните загуби за Отечеството ни от последните години на ХХ и началото на ХХI век, гибелта на Денис Коротаев в автомобилна катастрофа стана за мен и много други литератори тежък личен удар. Той даваше и оправдаваше в стиховете и в живота си големи надежди и читателят на тази книга, мисля, че ще се съгласи с мен.

«Поезията е най-висшето изкуство на духа» - твърдеше Хегел. Високото поетично слово на Денис, вярвам, «ще избегне тлен». Преди всичко защото то ни разкри руската душа на младия човек от «страшните години на Русия» и я показа в художествени образи, понякога класически чисти, или метафизично остри.

Може би по-разностранен, всестранно образован и образно мислещ млад поет в страната ни през онези години нямаше. Учен, музикант, педагог, философ - той продължи традицията за разностранност на поетите от златния век.

В това се убедих веднага на няколко Пушкински празници в Псков, Михайловско и Москва. В интелектуален смисъл Денис търсеше истината, в сетивен - пълнотата на любовта, в социален - справедливост.

Лишените от модернистския хаос и непонятност стихове на Дениса фактически са съвършени и възторжено се възприемаха от слушателите в артистичното авторско изпълнение, въпреки, че понякога изобилието на текстове като че ли е излишно изданичейско.

Убеден съм, че абсолютната пълнота би дошла до автора със зрелостта, с пълната съсредоточеност на личността върху стиховете, със смекчаването, макар и временно, на историческата действителност.

Стиховете на Денис Коротаев са фонетично пълноценни, руски - те са “свидетелство”, в библейския смисъл на думата, за времето, за човека, за търсенето на смисъла на неговия живот.

Стиховете му дават на внимателния читател надежда, защото показват в художествени образи какви нравствени висоти може да достигне руският човек в трагични обстоятелства.

Российский писатель, 01.06.2013