Владислав Ходасевич

превод: Георги Ангелов

Гумильов и Блок

Това са хора от различни поетически поколения. Блок е символист, Гумильов – враг на символизма. За Блок неговата поезия е духовен подвиг, неотделим от живота му, за Гумильов – форма на литературна дейност. Блок е поет винаги, Гумильов – само когато пише стихове. Гумильов притежаваше отличен литературен вкус, имаше нещо детско в подстриганата му глава, в стойката му, по-скоро гимназиално. Блок считаше своята дума за Пушкин последна. Той завеща на обществото и на руската литература да пази пушкинското наследство – свободата. Гумильов добре се ориентираше в поезията и ценеше Блок, но неговият «скрит двигател» и душевно-духовен смисъл бяха чужди за Гумильов. Блок се дразнеше от Гумильовата «пустота, ненужност, външност». Акмеизмът се струваше на Блок разложение на «брюсовщината». Но влиянието на Гумильов върху литературната младеж растеше и Блок считаше пагубно това влияние. Скоро враждата им излезе наяве. «Цехът на поетите» първоначално беше в литературен смисъл безпартиен. Но акмеистите го завладяха, а когато акмеизмът свърши, «Цехът» заглъхна. През 1921 година Гумильов искаше да го възкреси. От думите на Манделщам разбрах, че «изборите» били нагласени от някои членове на «Цеха», които искаха да поемат по пътя на комерсиалното. На Блок не се харесаха тези избори и в първия брой на «Литературная газета» той написа статия против Гумильов и «Цеха».

Московски литературно-художествен кръжок

Първия вторник, посветен на поезията на Фет, доклад чете Брюсов. Оживената част от вечерта премина в столовата. В кръжока ставаха боеве на младата литература със старата. Имаше в кръжока библиотека с читалня, където се намираха много ценни издания. Брюсов искаше да издава «Известия» на кръжока.

Пролеткулт

През 1918 година започнах да чета лекции за Пушкин на пъстра студентска аудитория. Мога да засвидетелствам редица прекрасни качества на руските работници в аудиторията – истински стремеж към знания и интелектуална честност. Започнаха да ни пречат. При Пролеткулта пожелаха да издават списание «Планини» под редакцията на студентите.

За символизма

Бях на лекции на Аненски – лекторът даде кратък обзор на руския символизъм. Всичко казано беше исторически вярно, но лекторът знаеше символизма по книгите, а той не е в ученето и четенето. Този, който е дишал въздуха на символизма, вече завинаги е белязан с нещо. Твърде много и целенасочено се градеше върху извикването на преживявания, мисли, теми. Написаното винаги беше или ставаше за символистите реално жизнено събитие. Писателят не се отчуждава от човека, част от творческата енергия и част от вътрешния опит се въплъщават в творчество, а част – изтича в живота подобно на изтичането на електричество при лоша изолация. Това е и недовъплътеността на символизма, за символиста същността на писателя и човека е окръжност и многоъгълник, едновременно и описани, и вписани един в друг.