Алексей Прасолов

превод: Тихомир Йорданов

***
Ще си тръгна, обаче,
в определения час.
С един по-малко значи,
ще сте вие тогаз.

Аз над гроб не съм плакал,
не съм носил цветя.
Но обичам ги някак,
ще отида при тях.

Ще пристигна щом съмне,
не при гроба, а сам
на цветята безсънни
всичко свое ще дам.

На листенцата цветни,
попривел там глава,
и разнежен, приветно
ще пошепна това:

„Бил съм аз в обкръжение,
не и в плен. Вам успех!
Разцъфтете по-съвършени
от живота, който проклех.”

И така, може би, хората
ще израстват добри.
В път пред мене отворен
капка влага дари.

На забрани не чужд, аз
не боя се от
жива смърт. Не е тя ужас,
ужас е мъртъв живот”