Братислав Петрович-Браца

превод: Таня Попова

Започнах да уча всичко, което ще ми потрябва, за да се занимавам с политика. Полекичка. Тайно. Никой да не знае какво правя. Чувал съм, че така трябва да бъде в политиката. А и да не кажат, че съм тъпанар. На това ме научи един мой колега. Той вечно мълчеше. Казвам му: “Абе, Вельо, продумай нещо…” А той ми отговаря: “Не искам. По-добре да ме мислят за глупак, защото ако продумам, ще видят, че наистина съм глупав.”

Гледам по телевизията, че първо трябва да съм добре облечен. Жената ми купи хубави дрехи. Имахме евра от продажбата на говедата. Но после престана да се занимава с мен. Нали си има деца и си говори с тях. Аз съм й на заден план. Пък и само скитам по чаршията. От едно кафене в друго. Уча как се прави политика. Като съм на работа, не говоря кой какво е откраднал, повече ме интересуват самите крадци. Много бързо се подготвих за политиката…

Хората по селата ми говорят, докато работя: “Ацо, всичко изкрадоха! Цялата гора изсякоха. Какво прави полицията?” Ама аз се правя, че не чувам. Мен ме интересува кой какво мисли, за кого е гласувал на предишните избори. Покрай мен да мине крадец, няма да го видя. И все мисля в коя партия да се запиша. Да ми дадат членска карта, както в задругата като бях. Слушам, гледам и се чудя. А телевизия гледам всяка сутрин. Скупщина не пропускам. Като слушам какво говорят там, всички са прави. Слушам демократите - говорят точно каквото мисля. Слушам радикалите - говорят точно това, което трябва да бъде. Слушам Томинци - ама точно така си е. Слушам Дачковци - добра партия са и те. Слушам и Чеда - само истини говори. Като какъв да се определя?…

Но вътрешно си мисля: “Е, като всички са прави и говорят така добре, защо тогава всичко ни върви назад? Някъде трябва да грешат. Как бих могъл да членувам във всички партии…” - питам се така, отстрани… “Ама как, бе, така съвсем ще пропаднеш. Не е хубаво така - казвам си, - защото после с кого ще се карам? А аз обичам да се карам.”

И така вечерта като се върнах от работа и си легнахме с жената, разправих й как не мога да се определя към нито една партия. Ей, много умна женица е, каза ми:
- А защо тогава не си направиш своя партия?

Веднага скочих от леглото. Тази жена е била за депутат. Амиии, за консул… За секретар на тия нашите, дето работят по света уж за нас, а им плащат в чужда валута. Как не съм се сетил за това! Много е акълна мойта жена. Направи си своя партия, бре Ацо!

Тая нощ не спах. Само се въртях. Едва дочаках да съмне и се застягах за работа. Решил съм вече, но сега какво да правя? Не е то стълба да я сковеш. Партия е това! Жената се измила, сварила кафе и ми приказва, че трябва да идем да връзваме лозето, а и градината трябва да се полее. Ааа, не! Казах й да иде сама, защото сега мисля само как да направя партия. Да я създам, ама никой да не знае преди това. Нали иначе ще ми провалят плановете. Ние сме такъв народ.

Сетих се за Ранко. Дали да се замъкна при него. Той е умен човек. И с политика се е занимавал. Ама… Не е направил нито една партия. Партиите него са направили. Не. Няма да ида при него. Отивам при Тоше учителя. Той си има много ученици, но всички са кютуци. Не ги е научил много. И мен няма да може. Тук ми трябва човек, който не е много умен и който може да работи и нещо настрана. Да го убедя, че тези сегашните нищо не могат да оправят, а само ние, след като дойдем на власт. Но първо трябва да основем партия, та после да пием мляко вместо вода. Командирът ми е умен човек, но смея ли да го питам за това. Като чуе, че ще правя партия, веднага ще ме затвори, защото знае, че първо него ще подгоня. За всичко, което ме е наказвал, тъпкано ще му го върна. Не го искам и него.

Госпава да викна ли… така отдалеч да я подхвана и да й кажа? Какво знае тя? Селянка е, хитра. Е, точно затова няма да я викна, защото на мен не ми трябват хитреци. Трябват ми такива, с които да сме все заедно и да мислим еднакво, но аз да командвам, а те да не ми противоречат. А тя първа ще се опре, защото още си мисли, че когато й отровиха вола, аз не съм искал да открия кой го е направил. Не я искам.

Защо ли не викна Мирослов? Той хем работи все с доктори, хем има и бизнес. Точно така, него ще извикам. Мирослов е най-добър. С него ще влезем в историята. Или ще пропаднем, или ще ни запомнят. Мислех да му се обадя по телефона… А, не! Ще се вдигна и право при него отивам! Ще седнем и ще си поговорим. Така и стана.

Лелее, като ме видя… Не може да ме познае. Станал съм друг човек. Избръснат, докаран, парфюмиран. И друго палто нося сега, купи ми го дъщерята от Ниш. Целувахме се, като че сме пияни. Не сме се виждали отдавна. Седнахме в кафенето при Будявац и аз му казвам:
- Мирослове, как са ти патладжаните? Пипера?
- Лошо, Ацо. Зле са… Лоша година.
- Само ние да дойдем на власт, Мирослове, няма да има нито една лоша година вече.
- Как така? - пита ме той, а опулил очи като пуяк.
- Ние ще управляваме бе, Мирослове. При нас няма да има лоша година.
- А какво ще пийнем, Аце? Може ли по една?
- Сакън, Мирослове. Това вече не правя. Сега се занимавам с политика и не смея да пия.

Той ме гледа и не вярва.

- И как мислиш, Аце? Какво да правим?
- Мирослове, ще си направим партия! Наша партия.
- Е, може ли?
- Може. У нас всичко може.
- А как ще я направим?
- Лесно. Ще съберем хора оттук-оттам, и ще я направим.

И така с приказки си мезим с Мирослов. Аз смуча някакъв сок, а той си взе малка бира. Чудя се… Аз самият в по-голямо шише ракия съм пил, а гледай сега в какви шишета наливат бира. Брей, тоя свят съвсем наопаки е тръгнал. Затова ще го променим. Само да основем партията. Убедих Мирослов, че трябва да се съберем и да я направим. А той ме пита:
- А как ще я кръстим, Ацо?
- Кого?
- Е, партията.

Гледай, вярно бе. Прав е човекът. Трябва да я наречем някак. Е, за това не бях помислил. Ама мойта, как не се сети да ми го каже. Всичко ме посъветва добре, а най-главното е забравила.

- Та как казваш да я кръстим, Мирослове?
- Ами, не знам, Аце…

Мисля аз с моя шиник на раменете и така го измислих: някак си да се сместим ние с нашето име между тия, дето управляват сега, и предишните управници. Пак да си бъдем някъде по средата. Ни там, ни тук. Партията ни да не прилича на нито една досега, а да може да си притичваме и тук, и там, когато както ни потрябва. Да не обидим нито една партия. Политика е това.

- Слушай, Морослове - казвам му аз, - какво ти говори чичо ти. Аз съм стар, ти си млад. Аз си обичах и Тито, и комунистите, ти хич не помниш никой от тях, но познаваш сегашните. Да не се обиждаме, нито ти, нито аз, защото ще бъдем бащи на нашата партия. Да й дадем име, което на мен да ми напомня за моето, а на теб - за твоето.
- Е, какво да бъде името, Аце? - пита ме Мирослов.

Мисля си. Не стига, че трябва да направя партията, ами и кръстник да й бъда. Какво разбирам аз от това. И тогава му казах:

- Първата дума ще е Партия.
- А другите думи?
- Е, някак си ще ги измислим. Аз най-главното измислих. Ето, казах първата дума: партия! Най-трудно е докато тръгне… Сега ти си напъни мозъка.

Мирослов си поръча още една бира. Будявац му донесе. Жал ми е да го гледам в какво мъничко шише пие. То и на децата не слагат да пият в такива шишенца. Как ли се чувства с тая биричка. Като рекламен етикет… Отпи и ми вика:

- Аце, да сложим в тая партия някое име, което да означава свобода. Та да бъдем все пак и ние някаква демократична, европейска партия.
- Ами, хайде… Както ти кажеш - нека бъде Партия на свободата…
- Не, Аце, това не става. Трябва да е някакво име, което не е съвсем разбираемо.

Защото у нас колкото си по-неразбираем, толкова по-добре върви всичко.

Прав е човекът. Случил съм, че дойдох при него. Акълен е. Тогава той се провикна:
- Аце, ами ако наречем тази свобода някак чуждестранно.
- Е, нищо. Ако се разбира в тези страни…
- Ето, нека бъде Либерална партия.
- И какво означава това? - питам го аз.
- Ами Свободна партия, Аце.

Хубаво име - мисля си аз. Ама другите партии все по три имена имат. А нашата - само две. Не е добре. Казвам му на Мирослов:

- Мирослове, още едно име трябва. Някак си ми късее само с две имена.
- Виж, Аце, ти си по-стар. Ти даде първото име, аз второто, дай й сега и третото.

Стори ми се, че някой отнякъде прошепна: “Комунисти!” Сепнах се. Кой ли го каза… Като че Будявац. Носи да ни черпи по едно питие, че сме седнали при него, а е чул всичко, което си говорихме. Усетил е, че утре кафенето му ще се прослави, защото тук се е родила една партия. Не е малко това.

- Партия на свободните комунисти! Ацо, ти си бил някога комунист, както и аз. Ето, имате всичко - бърбори Будявац, докато ми отваря кока-кола, а на Мирослов - оная бебешката бира.

Брей, прав е човекът, мисля си. Точно така си е. Надигнах се и целунах Будявац и Мирослов, че се ръкувахме, че пак се целувахме. Готово! Ето и партия създадохме. Е, сега вече ще се занимаваме с политика. Сега ще събираме членове. По Лужница, по Коритница, по Нишава. Ще ги убеждаваме, ще ги лъжем, но трябва да ги съберем.
Тръгнах си към къщи щастлив, като че ли сливите ми са народили, а лозето ми не го е убила градушка.