МЪГЛА

Юрий Петров

превод от руски: Лалка Павлова

МЪГЛА

Без път се скитам в гъстата мъгла
и сякаш ми се иска още нещо. Но какво?
Вселенска правда или пък лъжа?
Не виждам от мъглата изход. А защо?

Така мечтая в правда да се къпя,
поне веднъж да пийна нейната вода!
Дали ще мога пътя да открия,
до извора й някак да се добера?

А знам, че точно там, в мъглата има
това, което напосоки търсим всички.
Край нас е тя през лято и през зима,
а лутаме се все напред - назад самички.

Какво ни води и какво забравихме?
Душите ни усещат някаква измама.
От чашата на таз мъгла изпихме
една Разбита Истина Голяма.


СТУДЕНИНА

Поглед - като леден блок, като стрела.
По пътя му напред към висини
ти малък си за славните дела
и по-добре мини встрани.

И сто слънца не могат да го сгреят.
Река от думи няма да го възкреси.
И вятър топъл няма да успее
да върне в погледа сърдечните искри.

Изплъзва се, върви към висините.
Дори не те поглежда. Но за беда
не знае засега и той самият
кога и кой ще разтопи леда.