Екатерина Полянска

бележка и превод: Тихомир Йорданов

Ярка поетеса, с оригинален почерк. Налага се впечатлението за категоричност на поетичния изказ. Творбите й като че ли са запечатване на конкретни зарисовки, изведени до философски и емоционални обобщения за съвремието.
Екатерина Полянска е автор на 5 стихотворни книги, получили признание и награди. „Самотният в полето воин” представя поетесата (впрочем, по професия лекар-травматолог) в нейната творческа зрялост на граждански ангажиран творец. Работи и твори в Санкт Петербург. Книгата е издадена от московското издателство „Время” в поредицата му „Поетична библиотека” през 2012 г. в тираж 1000.

—————————–

***
Когато революцията изяде
децата си - романтични убийци и поети,
идеалисти, и споменът за тях догде
потъне, както се казва, в Лета,

когато дойдат доведените й деца, за беда
отнякъде излезли, дявол да ги вземе,
които риба ловят в мътна вода
и винаги пристигат навреме,

когато се сравняват чифт и тек
и козът е белязан отлично,
когато еснафът и всеки човек
добие самочувствие прилично,

когато добродетели и грехове,
и неудобните понякога страсти,
и те от глупост умножени по две,
ни станат разбираеми отчасти,

когато и виното се превърне в оцет,
и няма кого да приковеш на кола -
тогава ще дойде поколение next*
и то ще избере пепси кола.

—————————–

Next (англ.) - друго, следващо, по-близко

***
Непритегната щора се клати,
скърца зъби в среднощния мрак.
Двама старци отвъд, зад стената,
се разправят за нещо си пак.

И надвикват се те в изнемога,
в гласовете им - старчески хрип.
Злобно псуват на майка и Бога,
а са бедни и болни от грип.

Кой ограби, продаде Русия,
доведете ми тази свиня,
кой държавата срина… На тия
ще направят те черен деня.

А пияни са, както изглежда.
Не от хубост се мъчат без сън.
Нямат капчица вече надежда,
че ще съмне и утре навън.

…Във клозета водата не спира.
И резето изтрака. И на:
тежко падна желязната гира
във блюдата на стара везна.