РУСО ДЕТЕ
превод: Димитър Василев
РУСО ДЕТЕ
Детенце русо с профил блед,
ти вчера с връзчици жасмини
и теменуги тъмносини
вървеше в пустия бюфет.
И блесна в моите очи,
душата ми за да погали,
лицето твое - засияло,
подобно мисъл в час лъчист.
По челото ти и встрани
косите падаха тъй много;
художникът едва би смогнал
тез кичури да отсени;
главичка нежна на дете,
лик - съвършенство, мъх на праскова,
очи усмихнати - за ласка
покана сякаш пращат те.
И както гледах изумен,
да свързва се зае душата
онуй, което по земята
бях разпилял до този ден.
Безгрижна рожбица, една
вселена аз видях чрез тебе,
която вече бях погребал
под ключ за вечни времена;
и мислех си във онзи час,
че от очите нажалени
детинските сълзи солени
изпил бих неизтрити аз.
ФАЙТОН ПОД ДЪЖДА
Тъй дълго на самотен път
файтонът чака, а дъждът
навява скука;
обзема го и мъчи жал
сред този непознат квартал,
ненужен тука.
Конете трепват от гърма
под вехта обща мушама
и мирно чакат;
отвред долита скръбен звук
и никой не остава тук
с приятел в мрака.
Не вижда щори, ни цветя,
обвити със бръшлян места,
и днес го няма
фенерът с тъмните стъкла
и с двете бронзови крила
над свода камен.
Рушат се ъгли и врати,
а вятърът безспир свисти
във дом поломен;
и от дома, в ужасен миг,
като свенлива дама с вик
избягва спомен.
Файтонче празно в тъжен кът,
вземи душата ми - на път
да сме другари;
да бърза всяко колело
за там, отдето си дошло -
за дните стари.
