Евгений Семичов

превод: Тихомир Йорданов

***
Безвремие. Смут. И разруха.
Къде ли са ясните дни?
Старица с ръката си суха
за лакът ме взе: „Помогни

да мина оттатъка, синко!”
Видях, че в бордюра висок
с краката си слаби се пинка.
Нещастните, пазил ги Бог!

Аз също да счупя крак мога.
Не е ли туй опит нелеп?
„Повярвай ми, синко, за Бога,
преминем ще двама със теб”.

Чия си ти, бабичке глуха,
във тази страна на беди?
Безпътица, дива разруха,
и тях ли ги ти народи?

„Ех, сине, кой знае, пък може
да те избавя от трус.
Наричат ме Майчица Божа
във православната Рус.”

БУРЖОА

Лъскава кола Серьожа
кара, кацнал на крилце.
Аз пък, като сбруя, мрежа
бръчки имам на лице.

Мен ме лаят разни псета.
Нему - задници въртят.
Той си танци на паркета.
Аз пък на чепат креват.

Той с муцуна е щастлива,
златни зъби - нямат чет.
Моята усмивка крива
скърца като стар паркет.

Със Серьожа сме съседи.
Той живее в дом висок.
Но от моя джоб пък гледа
пистолетът едноок.

Аз приличам на убиец.
Той - за Рая е готов.
Под дъските аз ще скрия
своя точен стар пищов.

Ще си замълча, когато
той се носи като звяр.
… Провървя на буржоата,
мене има за другар.