Валентина Коростельова

превод от руски: Тихомир Йорданов

ПОСЛЕДНИТЕ ГЕРОИ

Отшумяха победните речи.
Със велика вселенска тъга,
попрегърбени, старци са вече,
те се връщат сега у дома.

И тревога за гордото време
като тръпка полазва за миг.
То се знае: великото бреме
носи само народът велик.

РАНИ

Завърна се войската от Европа -
красиво, мирно и с добро.
Еснафски се подсмихват снобите.
А болката е в нас - ведро.
…О, нека този бой да е последен,
да израсте над мъката трева.
И двайсет първото столетие
да се гордее със това.
Дай Боже! Време е наистина!
Но раните болят, болят…
И мъката е още неизстинала.
Не са те мъртви, само спят.