Олга Борисова

превод: Антонина Димитрова

ПAК ДВОРЪТ СТАР ТЪГУВА САМ

Пак дворът стар тъгува сам
сред нощна тишина.
От дъх на есен е обвян,
окъпан в тъмнина.
Отронва зрели плодове
незнайно накъде…
В лазурната далечина
на хребетно кубе…

—————————–

И ВНОВЬ ГРУСТИТ НАШ СТАРЫЙ САД

И вновь грустит наш старый сад
средь тишины ночной.
Дыханьем осени объят,
объятый темнотой.
Роняет он созревший плод
неведомо куда,
За даль синеющих широт,
на маковку хребта.