Дениз Левертов

превод: Георги Ангелов

1) Използвали ли са се във Виетнам
фенери от камък? *
2) Имали ли са виетнамците ритуални церемонии
в чест на пролетното цъфтене?
3) Стремели ли са се да сдържат смеха си?
4) Използвали ли са за украшения слонова
и друга кост, нефрит и сребро?
5) Имали ли са епос?
6) Различавали ли са пеенето и речта?

1) Техните доверчиви сърца се превърнаха в камък, сър.
Никой не е чувал да осветяват с каменни фенери
празниците си в градините.
2) Може и да са се събирали по време на цъфтене,
но след като убиха децата им,
цветните пъпки повече не се разтварят.
3) Най-много боли да се усмихваш с изгорена уста, сър.
4) Може би някога на сън. Украшенията са за радост.
Всички кости са овъглени.
5) Неизвестно. Повечето са селяни,
чийто живот са оризът и бамбукът.
Когато мирните облаци се отразяваха в оризовите поля,
а водният бивол уверено стъпваше по терасите,
синовете са можели да слушат легенди от бащите си,
но когато бомбите разбиха огледалото на полята,
не успяха и да извикат.
6) Даже ехо не остана
от техния говор, звучащ като песен.
Казват, че пеенето им напомняло
полет на пеперуди в лунна нощ.
Така ли е? Наоколо тишина.

—————————–

* Бележка. В Япония и Китай традиционно са се използвали паркови каменни фенери.