В ОБЯТИЯТА НА АНГЕЛА

протойерей Андрей Лонгвинов

превод: Галина Иванова

В ОБЯТИЯТА НА АНГЕЛА

Духът когато е самотен,
разбити - всичките мечти,
знай - Ангел пази те в живота
в невидимите висоти.

А полетът му - същ е пламък
на чудна мълния в нощта.
Душата други песни няма,
освен на ангела в гръдта.

И никога не сме самотни.
Той сне печалния ни лик
в прегръдките си да ни кротне
и да ни пази - миг по миг.

—————————–

ГРОБИЩЕ В СРЕДНОЩЕН МИГ

Гробище. В среднощен миг славей сипе звън.
Мама там лежи без вик под чакъл и пън.

Цвят в небе прелива се с дивна красота.
Сякаш, че щастливи са трън, треви в пръстта.

Славейчето кани се пак да затрепти.
Ах, главата скланя се. Мамо, как си ти?

В радост ли духът ти бди или в огън-плам?
Мой отдушник в сън бъди, щом сънят е храм.

Люляк китен в дар дори май не радва теб.
Стене моят дух, гори, но със плач нелеп.

Куп дела уж, множество книги, шум, беди.
Ах, съдба-художество, скри се като дим.

Но е обич залезът, все още гори.
А над гроба славеят сипе звън нескрит.


В ОБЪЯТЬЯХ АНГЕЛА

Когда на сердце одиноко
И давит жизнь, мечты круша,
Знай то, чего не видит око:
Хранима Ангелом душа.

Как пламень, молнии чудесней,
Стремителен его полет.
Душа, забыв земные песни,
В объятьях Ангела - поет!

Мы никогда не одиноки!
Уйдет с лица печальный вид:
Нас Ангел все земные сроки,
Как мать, в объятиях хранит.

21.11.2005

—————————–

***

Вечером на кладбище слышно соловья,
Где лежит под камушком мамушка моя.

Небо с переливами дивной красоты,
Кажутся счастливыми травы и цветы.

Только что соловушка, что в цветах кусты! -
Клонится головушка: матушка, как ты?

Где там твоя душенька - в радости ль, в огне?..
Что ж ты, как отдушинка, не приснишься мне?

Ландыши ль не нравятся?.. Трели соловья?..
Плачет-надрывается лишь душа моя…

Дел казалось множество, бед, бесед и книг…
Всё судьбы художество пронеслось, как миг…

Но горит закат еще, и в любви своей
До чего ж на кладбище звонок соловей!..

3.06.2004