В ПАМЕТ НА ЛЕВИТАН
превод: Спаска Гацева
В ПАМЕТ НА ЛЕВИТАН
Не беше още време лошо
дошло - за думи и душа.
Природата цъфтеше още
и нежеше ни тишина.
По-скъп от хляба още беше
на кръста куполът над нас,
небето много и блестеше,
суетното небе на власт.
А потресите от цунами -
мечта за всеки гимназист,
прозрачното зелено - тайна
и празник въздухът ни чист.
Душата светеше в очите,
а злата буря беше сън.
Царица в нашата обител -
камбаната с небесен звън.
—————————–
БЕЗ ДУША
Макар и често без петак,
проблемът не е във петака.
Ти със душата си богат,
светът е твой и той те чака.
С прекрасното живей, люби…
Макар че по неволя често
да срещаш тия, без души.
От друга ли планета те са?
Наплюли родната страна,
не стават вече и за хора.
Не дай бог, тръгнат на война,
те и Русия без вина
ще продадат за някой долар!
—————————–
ПОЕЗИЯТА НА НОВАТА ВЪЛНА
Забъркано: и рай и ад с котлетче,
пожар любовен, посред пътя - страх…
Все гъсти строфи - нервен е поетът -
не дават му да мине покрай тях.
Да ги довърши, често съчки груби
са те - топорът сякъл без финес.
Но нервът в тях кипи и пророкува
за нещо непомислено до днес.
В тях страст и тътен, времето проплаква
и залезите парят над Нева,-
и все пак за хармонията жалко:
в тях все по-малко оцелява тя.
ПАМЯТИ ЛЕВИТАНА
Ещё не ела непогода
Ни души и не письмена,
Ещё была она, природа,
Ещё звенела тишина.
Ещё была дороже хлеба
Сень православного креста,
Ещё так много было неба,
Что уходила суета,
Ещё цунами потрясений
В мозгу лелеял гимназист,
И так была прозрачна зелень,
Так воздух праздничен и чист…
Ещё душа светилась в лицах,
Ещё не зла метель была,
Ещё царили над столицей
Певцы небес - колокола…
Подмосковье
—————————–
БЕЗ ДУШИ
Пускай в кармане - ни гроша,
Но дело, в общем-то, не в этом.
Ведь если есть она, душа,
То и не зря живёшь на свете.
Люби прекрасное, дыши…
Но замечаешь поневоле:
Всё больше этих… без души.
С другой они планеты, что ли?
Им на Россию наплевать,
Они уже не очень люди,
И, если выйдет воевать,
Они оставят дом и мать,
Зато за доллар встанут грудью!
—————————–
ПОЭИЯ НОВОЙ ВОЛНЫ
Всё смешано: и рай, и ад с котлетой,
Пожар любви и всполохи в пути…
Густые строки нервного поэта
Не позволяют мимо них пройти.
Они грубы, и сделаны не очень,
Как самодельной выделки топор,
Но нерв кипит, и что-то нам пророчит,
О чём не помышляли до сих пор.
В них страсти гул, и наше время видно,
Как жгучие закаты над Невой, -
И всё же за гармонию обидно:
Всё меньше в них гармонии живой…
2011
