протойерей Андрей Логвинов

превод: Галина Иванова

КАДЕНЕ

Прикадяват във строгия храм
пред икони-светци за угода,
а пък после - не вярвам и сам -
и пред мен прикадява народът.

Не, наистина. Струйка тамян
от кандилото тръгва към всеки,
който в църквата влязъл е сам.
Даже някой поклaня се леко.

Ред лица на църковна стена.
Аз не съм ли нарочен за грешник?
Не. За тънкия лъч светлина
изравнен със светците съм вещо.

За това, че отбил съм се тук,
меч от ножница както изскача,
прикадяват с тамяна без звук.
Не съвсем безнадежден съм, значи?

Хора пак и икони край мен.
Дякон кланя се. Аз пък примигам.
Май клепачът ми е насълзен
от обилния дим, що пристига.

—————————–

КАЖДЕНИЕ

В строгом храме кадят образам,
Всем святыням творя угожденье.
А затем - не поверил глазам -
На меня направляют кажденье.

Нет, и вправду!.. не только святым.
Всем пришедшим - не только иконам -
Адресован кадильницы дым,
Да в придачу ещё и с поклоном!

Ликов ряд на церковной стене…
А не грешник объявленный я ли?!
Но за малую искру во мне
Со святыми меня уравняли…

За одно, что забрёл в этот храм -
Ржавый меч словно вынув из ножен, -
Мне готовы кадить фимиам!..
Значит я не совсем безнадёжен?!

Снова люди, и вновь образа…
Дьякон, кланяясь, движется мимо…
И мои заслезились глаза
От обильного, видимо, дыма.