БУАЛО
Всяко литературно течение има свой теоретик и критик. Френският класицизъм се разви и укрепи като школа благодарение на бляскавата защита, която намериха неговите представители в лицето на бележития писател Никола Буало. Самата негова личност му е помагала извънредно много в борбата срещу салонната поезия, която през времето на Людовик XIV беше завладяла френската публика.
Буало се отличавал с буден ум и винаги е вземал дейно участие, когато е трябвало да се премине от теоретическата обосновка към практическата борба. Неговата прямота е била пословична и неведнъж му е докарвала неприятности. На непримиримостта му се дължи и неговото късно избиране за член на френската академия.
Всички писатели, които се явяват в едно определено време и носят нови идеи за изкуството, не могат да изнесат сами борбата, колкото и добре да изразяват новото в произведенията си. Новата френска школа от 1660 год. - школата на класицизма - също така щеше мъчно да се наложи, ако не беше борческият темперамент на Буало.
Роден е през 1636 год. в Париж. Окончателно се предава на литературна дейност след като свършва правото. Скоро той завързва близки приятелски връзки с тогавашни млади писатели като Расин, Ла Фонтен, Молиер и става главен водител на младото течение. Колко силен критически усет ще да е имал Буало показва обстоятелството, че се свързал с тия писатели, които и до ден днешен са слава и гордост не само на Франция, а и на цял свят. А и самите тези писатели извънредно много са ценели Буало, често се допитвали до него и са го признавали за свой водач.
Времето на френския класицизъм беше време на най-голямото тържество на монархията. След борбите на фрондата, царската власт се закрепи окончателно и наложи ред на подчинение на дворяните. Черковната власт, след Ларошелската обсада, също така се засили и протестантизмът намали влиянието си. Всички тия обективни условия изискваха и нови направления в литературата.
Людовик XIV изискваше от дворяните подчинение и здрав ред, литературните теоретици изискваха от писателите логика и здрава мисъл в творчеството, единство между форма и съдържание. Личният елемент се изхвърляше от произведенията, но вместо него централно място вече зае психологичният анализ. В произведенията на Расин, на Молиер, на Ларошфуко почти няма лиризъм, само анализ на човешките страсти, или анализ на морални проблеми. В тоя анализ именно е най-голямата цена на класическата школа.
Най-добрият изразител на класическата доктрина е Буало. От всички гениални представители на тая школа, той беше най-яркият боец за нейните принципи. За да ги защитава, Буало написа теоретични работи, влезе в полемика с представители на старото, не се колебаеше дори да участва лично в публични манифестации в полза на новото.
Буало изрази от всички най-пълно принципите на класицизма в своята книга „Поетично изкуство” (Български превод от Б. Лавров, Ст. Загора, 1919, К-во „Везни”). Тя е разделена на четири песни и съдържа всичко не повече от хиляда стиха. Първата песен съдържа общи правила за поетичното произведение, за композицията и за критиката. Втората песен дава поетична дефиниция на идилията, елегията, песента, сатирата, сонета, епиграмата, рондото и водевила. Третата песен се отнася до трагедията, епопеята и комедията. Най-после в четвъртата песен Буало говори за достойнствата на поета и за неговите човешки качества. За основа „Поетичното изкуство” на Буало служи Хорациевото „Поетично изкуство” и Аристотелевата „Поетика”.
„Поетичното изкуство” на Буало има две страни - теоретична и полемична. В теоретичната част той излага принципите на класицизма според възгледите на Аристотел и Хораций, като в същото време става изразител и на общите политически течения на века.
В много отношения някои от принципите, изложени в „Поетичното изкуство” важат и днес, особено по отношение на драматичната конструкция. След реакцията на романтизма, която оказа известно влияние на писателите, днес имаме възвръщане към класицизма, и основните негови закони, изразени от Буало, продължават да бъдат в сила. И наистина днес в литературата се цени много анализа и точния, конкретен стил. Постоянно писателите се освобождават от звучната, но пуста фраза и прибягват до измерен стил. В това отношение Буало още преди двеста и петдесет години е изложил здрави принципи и наставления. Голямо значение имат също така и нападките на Буало срещу надутия стил, за което му е послужило извънредно много съчинението на Лонгин за възвишения стил.
Че идеите на Аристотел, Хораций и Лонгин не са били само зазубрени фрази за Буало, показва другата страна на „Поетичното изкуство”, а именно: полемичната. Тук Буало вече се проявява като блестящ критик, със силен социален усет и проникновение за бъдещето. С отрицателни черти са отбелязани всички врагове на класицизма, и за всекиго е намерено точно определение. По отношение на неприятелите на новото, Буало е злъчен и остър. Обаче, спрямо гениалните представители на класицизма той се отнася с любов, и с ненадминато майсторство прави анализ на тяхното дело и, разбира се, е пристрастен.
„Поетичното изкуство” е оказало грамадно влияние на времето си и по-късно. Ето по какъв начин Волтер се отзовава за него: „Поетичното изкуство” е прекрасно, защото посочва верни и полезни неща, защото винаги дава пример, защото е разнообразно, защото авторът изразява всичко с чист и точен език.”
Буало е писал и много други подобни работи: поемата „Лютрен”, много епиграми, послания, песни и сатири, обаче и до сега негова най-ценна и най-изучавана работа си остава „Поетично изкуство”. Освен, че е ценно само за себе си, то е също така и най-добрият извор за изучаване естетичните възгледи на целия XVІІ век, на най-добрите представители на френския литературен гений от тази епоха.
Влиянието на „Поетичното изкуство” минава границите на Франция и през XVІІІ век то е една от на-четените книги в Европа - Италия, Испания, Португалия, Германия, Англия, че дори Дания и Русия.
1927 г.
