Д. Б. Митов

Преди години, преди много години из света се понесе една песен, която обнадежди сърцата и закрепи волите - Песента на Буревестника. Нейният автор дойде между будната интелигенция от най-долните низини на руското общество. Младините си прекара в страшни страдания, но неговата будна съвест му даваше сили да се бори за повее култура, за повече истина и за пълна свобода. Максим Горки събираше в своята личност и в огромното си дело всички ония тенденции, настроения и идеи, които характеризираха епохата и предвещаваха новия свят.

Неговото име скоро стана знаме, книгите му се разграбваха от жадните за истинска литература читатели, примерът му стана утеха за много страдащи в света. Руската интелигенция, дори и оная нейна част, която беше по-реакционна, възприе писателя Горки и го наложи на тридесет и четири години на академията. Входът на това най-висше учреждение му биде забранен, но това не попречи бележитият писател да влезе в него след години ведно с победата и тържеството на идеите, за които цял живот бе страдал и в името на които се бе борил.

Още когато се появиха първите работи на Максим Горки за всички стана ясно, че наистина нов свят се открива за литературата. На пръв поглед неговите произведения приличаха на всички съчинения от така наречената реалистична школа. И в тях хората се изобразяваха такива, каквито са в живота, нещата се наричаха със собствените и имена, гнусотиите не се покриваха зад някакъв измислен психологизъм, а напротив, разголваха се със същата голяма сила, както у един Зола или Мопасан. Човешката мизерия лъсна от страниците на Горки с всичкия си страхотен ужас.

Обаче освен този ярък реализъм в работите на Горки имаше и нещо друго - не само опита на скитника, не само наблюденията на страдалеца, а и силата на вярващия в едно по-добро бъдеще борец, на убедения защитник на народа. Горки вече участваше енергично в борбите, беше преследван и съсредоточил вниманието на прогресивната интелигенция, беше я подканил към борба.

Тази най-важна страна на Горкиевия талант пролича с най-голяма сила, когато през 1907 год. той публикува знаменития си роман „Майка”. Около тази книга дълги години се водиха спорове, особено се бореха срещу нея „естетите” - враговете на „тенденцията” в изкуството.

Максим Горки не беше само един теоретически поддръжник на новото, до края на живота си той си остана и практически деятел, непосредствен учител на масите. Неговите идеи бяха жизнено слети с художествената му работа, и затова тя въздейства наистина като произведение на изкуството, а не като агитационни речи.

Прогресивната литературна критика веднага схвана къде е особената сила на Горкиевия талант. Ония, които искаха да обяснят неговата бърза популярност само с необикновения му живот, пъстър като някой сензационен филм, забравяха, че неговото име се разнася с ентусиазъм, защото Горки е изразител на едно ново време в света и в Русия, когато възрастващата сила на народа групираше около себе си всички борци и вече се чувстваха стъпките на новия ден.

Пръв Максим Горки стана изразител на това ново време и затова неговото дело оставя трайни следи не само в литературните истории на миналото и настоящето, но то е и здрав, неразбиваем от никакви стихии, мост, по който преминават вече строителите на бъдещото изкуство.

1940 г.