Виктор Нарушевич

превод: Красимир Машев

Черната земя е в пъстра дреха.
Родила плодове червени, жълти, сини.
На склона - грозде в сладостна утеха.
В полето - с опашки къси наедряват дини.

На своя гръб издига тук земята
градина райска с плодове от рая.
Добруджо, благодаря ти -
къде живели са Адам и Ева вече зная…

Ето я и замислената ябълка, която
държи се здраво за майката-земя.
А плодовете й са целите от злато!
Те биха изкушили и триглавата земя.

Сивият харман сега златее.
Навсякъде дъхти на плод.
Пееща каруца, избягала от двора на музея,
разнася вода и дарява живот.

Рошав момък слага длан над вежди
и в далечината, от мараня натежала,
след сребърната жица на самолет се заглежда.
Може би видя Йовковата лястовица бяла?