Вадим Шефнер

превод: Литературен свят

*
Какво е по-добре - да стоиш на улицата и да гледаш към прозореца на стаята си или да стоиш до прозореца на стаята си и да гледаш света? По въпроса за «камерността».

*
Той беше поет по душа, но му се получаваха само първите редове.

*
Век пиши - век се учи.

*
Писател-рецидивист.

*
Да се измисля е по-лесно, отколкото да се мисли.

*
Киното ме отвикна от киното.

*
Диригентът рисува музиката с пръчицата си.

*
Понякога ти се иска да живееш по-дълго не за да видиш новото, а да изучиш старото.

*
Художникът в килията се нарисува като обесен. Когато тъмничарят влезе, той видя само рисунката. Самият художникът се беше скрил в ъгъла. Тъмничарят побягна да докладва на началството, а художникът се измъкна от килията.

*
Разказът трябва да бъде като пружина. Тази пружина трябва да се разгъва не в самия разказ, а в ума (съзнанието) на читателя.

*
Толстой е по-умен от героите си. Те, задълбочат ли се, не са толкова умни. Затова пък той е мъдър и за тях.

*
Моята поезия ми пречи да живея, поезията на другите ми помага в живота.

*
Колкото и лошо да се пише за киното, то никога няма да бъде по-лошо от самото кино.

*
Най-добрите стихове са ми идвали наум далеч не в най-добрите моменти от живота ми.

*
Истинският такт се състои понякога в това да не си прекалено тактичен.

*
Най-силен е страхът тогава, когато човек знае, че няма абсолютно никакви поводи за страх.

*
Белетристика има и в поезията.

*
Надпис на надгробен камък в Смоленското гробище (1795 г.):
Чувствителни сърца, този камък погледнете
и над съдбата ми със мене въздъхнете.

*
Приливи и отливи на паметта. Има дни, когато помня много, има и дни, когато не помня много.

*
Писателят и за лудите трябва да мисли (като луд), ако ги вкарва в свой роман или повест.

*
Заблуждават се умните. Глупавите не се заблуждават, защото нищо не търсят.

*
Не я обичам, защото не я обичам (детски разговор).

*
Листопад от спомени.

*
Предават само своите. Френска пословица.

*
Когато трябва да се направят десет крачки, а девет вече са направени, може да се каже, че си по средата на пътя. Китайска пословица.

*
За тях - нимбите, за нас - ямбите.

*
Красивите жени са по-доверчиви от некрасивите.

*
Окото на бурята, или Опит за автобиография.

*
Изкуството да се мълчи.

*
Кинаджиите мислят не с образи, а с похвати.

*
Да се пише роман (разказ) е като да се пробива тунел.

*
Женски роман.

*
На вилата в Левашово. При стопанката - Боборикин, Шелер-Михайлов. Четох. При тези («средни») писатели има много документална линия на живота, описания на бита. Класиците обобщават, а при тези - точно описание, както е било.

*
При всеки човек има изблици на гениалност. И даже - периоди (може би).

*
Самолет - оскърбител на пространството.

*
Смъртоносна свобода.

*
Има лоши и добри числа.

*
Гениално, но скучно.

*
Преди тъгувах за приятелите ми, загинали на война. Но годините си вървят. Все по-близо съм до тях. И вече не скърбя за тях. Радвам се, че ги е имало, че са били на земята - и в моята памет.

*
Островът на Любовта зад Петровския остров. Сега го няма.

*
Кадифеният път (роман за себе си).

*
Всеволод Рождественски живееше на Верейската улица. Той беше първият поет, когото видях, така да се каже, жив, лично. Към моите стихове се отнесе милостиво. Това беше през 1931 година.

*
Моето поколение още може да се учудва.

*
Колкото е по-нереален сюжетът, толкова по-реални трябва да бъдат детайлите.

*
Многоунижаеми чичо Гриб.

*
Колкото е по-възвишена идеята, толкова по-точни трябва да бъдат подробностите.

*
Във военния си дневник (записки) често пишех за времето. Сега, след години, това ме учудва. Когато го споделих с един критик (Ю. Болдирьов), той каза, че не е за чудене: за войниците, за военните на война времето има особено значение, от времето понякога зависи много.

*
Клозетен мъдрец.

*
Не всичко в живота е гладко, но е грешно, нечестно да се оплакваме от него. Та нали приятелите ми вече ги няма - те можеха да живеят, но отдадоха живота си за нас, живите. Те ми продължиха живота. Аз се радвам на живота.

*
Моите детски години са моето средновековие.

*
Градината срещу 15-та линия на брега на Смоленка. Когато минавам край нея, винаги ми се струва, че някога тук се е случило нещо много важно за мен. Но в същото време отлично знам, че нищо - нито добро, нито лошо - за мен тук никога не се е случвало. Но с годините тази невзрачна градина ми изглежда все по-тайнствена. И тази тайнственост се разпростира понякога върху всичко (на света).

*
Съвършенството на техниката нарушава човешката общност.

*
Ние се учим от по-възрастното поколение - и същевременно влизаме в спор с него - с едни в сърдит, с други в приятелски.

*
Думите на хората са по-интересни от делата им.

*
Мога да си представя Ленинград без мен. Но себе си без Ленинград не мога да си представя - това вече не би бил живот. по-точно казано - би бил ограбен живот, оглозган от съдбата, завинаги нещастен живот.

*
Колко хубаво, че през есента на 1942 година все пак нямаше наводнение, макар че вятър беше силен и водата се издигаше доста високо. Поне от тази беда Бог ни помилва!

*
Двойствеността на случаите. Ако в болницата са докарали човек със счупен край, скоро ще докарат и друг. Статистиката няма да помогне: тук действа някакъв непонятен закон.

*
Казваха, че снаряд се е взривил близо до клетката с птиците (голяма). Служителите поправили скъсаната от парче снаряд метална мрежа, но една птица (струва ми се, сова) успяла да излети. След това тя редовно носела в клюна си храна за всички обитатели на клетката. Дълго време. Добротата на птиците и животните.

*
Как да наричам загиналите си на война приятели? С пълните им имена или така, както съм ги наричал приживе - Борка, Гошка, Костя?

*
Хората са станали хора не само в процеса на развитието от маймуна в човек, но и благодарение на някаква висша космическа - или даже надкосмическа - сила.

*
Има такива периоди в живота, когато откриваш отново поетите, които като че ли по-рано си знаел и разбирал добре.

*
Ако бяха предали Ленинград, щях да се самоубия. Града без себе си мога да си представя, но себе си без града - Ленинград - не мога (и не мога).

*
Абсолютни съмишленици няма. И дори постъпвайки еднакво с другите, всеки мисли по своему.

*
Може би съм се родил благодарение на Петър. Ако го нямаше - нямаше да го има Петербург и моите предци нямаше да се срещнат в него.