Райко Иванов Жинзифов, български поет, е роден на 15.02. 1839 г. в град Велес в семейство на лекар. Името, с което се ражда - Ксенофонт Дзиндзифи, по-късно е превърнато в Райко Жинзифов. Учи в Прилеп, после е помощник-учител в същия град (главен учител в същото училище по това време е Димитър Миладинов), учителства в Кукуш. Завършва класическа филология в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1860-1864). Издава книгата си „Новобългарска сбирка” (1863) и списание „Братски труд” в Москва. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора”, „Македония”, „Свобода”, „Българска пчела”, „Век”, „Време”, в списания „Читалище”, „Периодическо списание”, „Български книжици”. През 1866 г. се връща в България. В продължение на 2 г. е учител в България. После заминава за Русия, където умира - в Москва, на 15. 02. 1877 г. Най-популярните му поетични творби са „Гусляр в собор”, „Охрид”, „Жалба” (1862), „Кървава кошуля” (1870). Автор на статии, преводи: „Слово о полку Игореве”, творби на Шевченко, Некрасов.

Публикации:

Публицистика:

РЕЧ/ брой 82 март 2016

За Райко Жинзифов:

МОСКОВСКИЯТ БЪЛГАРИН/ автор: Здравко Петров/ брой 49 март 2013

СТРАНИЦА ИЗ МИНАЛОТО/ автор: Симеон Андреев/ брой 82 март 2016