РЕЧ

Райко Жинзифов

Реч, произнесена на Славянския събор в Москва през 1867 г.

Братя славяни! Като българин моля да ми позволите да ви кажа няколко скромни думи от името на онова славянско племе или народ, известен под името българи, който населява значителна част от Балканския полуостров. Съзнавам, че мойто слово е слабо и бледно, но то, смея да ви уверя, изхожда от дълбочината на моята душа и е обърнато с искрена любов и дълбока признателност към великия руски народ, който е създал единствената в света могъща и силна славянска държава! (Одобрение.)

Тук на това място над главите на всички ни се издигаше и развяваше светата хоругва! Ето свещеното знаме, което осени за първи път след дълга историческа раздяла всички нас славянски братя, знамето, на което са изобразени ликовете на светите равноапостолни просветители за всички славяни без изключение, светите Кирил и Методий. Никой не ще спори, че това знаме е общославянско достояние. Това е тъй!

Обаче все пак нека не забравяме, че нашите славянски просветители и създатели на славянското писмо св. Кирил и Методий се родиха на българска или, което е все едно, в славянска Македония, че те живяха и израснаха сред оня народ, чиито прадеди говореха на същия език, който славянските просветители дълбоко изучиха и на който те преведоха свещеното писание.

От техни ръце всички славянски племена, включително и русите приеха светото евангелие на език, сравнително общодостъпен за всеки от сродните помежду си славянски народи. Чрез тях и чрез техните верни последователи бе посято във великата руска земя семето на славянската наука и на светата истинна православна вяра, която е крайъгълния камък на цялото минало, настояще и бъдещо развитие и просвещение на руския народ.

Братя! Тук не е мястото, а при това аз нямам и достатъчно време да разкрия скрижалите, в които са написани историческите съдбини и деяния на българския народ. Също тъй аз не мога да изложа пред вас какво място е заемал и заема българският народ в хода на историческото развитие на славянските народи и какви основи е положил със своите произведения на славянски или старобългарски език за развитието на славяно-руската словесност в руската земя.

Но аз смятам за свещен свой дълг да кажа на руския народ, че в сегашно време целият български народ стене под турското непоносимо иго на азиатските пришълци!

Братя руси! Нима вие, могъщи и силни духом и тялом, ще забравите тоя многострадален български народ, който се намира почти пет века под ненавистния ярем на свирепите и кръвожадни турци? (Не, няма да го забравим!)

Нима вие, които бог е наградил с всички блага в широкия смисъл на тая дума, няма да подадете ръка за помощ на страдащия български народ? (Да, да, ние ще му помогнем!)

Братя! Българският народ напълно вярва, че когато настъпи време, а това време не е далеко, великият руски народ с радост ще му се притече на помощ, за да го избави от многовековното тежко иго!…

Тук се раздаваха звуците на могъщия руски език, раздаваха се звуците на чехословашкия език, а също звуците на сърбохърватския. Позволете и мен да кажа няколко думи на български. И затова аз предлагам българска здравица. Жалко, че няма вино!


Освобождението 1877-1878. Осемдесет години. Сборник. Изд. БП, 1958 г.