КЕНТАВРИ
превод: Красимир Георгиев
КЕНТАВРИ
Нощна прохлада пада,
светва зората ведро,
в млади сърца наслада
Хеба* излива щедро.
Хелиос тройка стяга -
слънце в карета грее
с буйни коне във впряга.
Вятърът гриви вее.
Пръски роса се стичат,
в първи лъчи проблясват.
В сънно небе звездите
като снежинки гаснат.
Див храсталак превзели,
нимфите в хор запяват.
Рожбите на Нефела*
бродят сред рай-дъбрави.
Вихром кентаври хвъркат
с мълнии-жар в очите.
Думкат тимпани върло,
прехода пръв отчитат.
Битката е забава!
Страх от стрели не знаят,
бягат от власт и слава -
бойния танц играят.
Просто живеят, диво -
шатри и покрив няма.
Около дъб заспиват,
пазят свой гръб по двама.
Щом във война успеят
враг-недодраг да сритат,
взимат добри трофеи -
виното и жените.
Дълги години спорим,
питаме безответно:
„Що за коне сте, хора?”
Тайната тъне в Лета.
В царството на Аид пак
скръбно блуждаят сенки.
Там боговете крият
вашия труден гений!
Днес на Олимп ги няма,
сякаш се изпариха.
Може би с тях голяма
нова съдба открихте?
С песен сирена грешна
свят-крилат преобърна,
бурна душа човешка
в лирата скъса струна.
Скрихте се умно рано
не от заплаха вража…
Може би бяхте само
в нашия ум миражи!
В звездната шир венец вам
хората посветиха,
там до Хирон* мъдреца
свода ще облетите.
Ария в памет вечна
на Хеликон възпява
звезден галоп далечен,
в нощите раждащ слава.
Пътнико, взор порадвай
и към небе помахай!
Тези звезди кентаври
бяха или не бяха?
—————————–
* Хеба (гр.) - богиня на младостта от древногръцката митология, дъщеря на Зевс и Хера. По време на пировете на боговете Хеба е изпълнявала ролята на виночерпец.
* Нефела (мит.) - олицетворение на облаците, богинята Нефела отива под образа на Хера при цар Иксион и с него създава рода на кентаврите.
* Хирон - мъдър кентавър, изучил лечебните свойства на билките, свирещ изкусно на лира, поставил основите на астрологията. За добрите му дела след смъртта му боговете го поставят на небето като съзвездието Кентавър.
—————————–
КЕНТАВРЫ
После ночной прохлады
Вышла заря на небо,
Юным сердцам усладу
Льёт из сосуда Геба*.
Мчит Гелиос на тройке -
Солнце везёт в карете.
Кони в упряжке бойки,
Гривы полощет ветер.
Брызги росы со звоном
В первых лучах сверкают,
Звёзды на небе сонном
Словно снежинки тают.
Там на лесистой круче
Нимфы запели хором,
Дети Нефелы-тучи**
Скачут дубовым бором.
Вихрем летят кентавры,
Молнии глаз, как нервы.
Гром издают литавры,
На переходе первом.
Битва для них - забава!
Не поклонятся стрелам,
Чужда кентаврам слава -
Заняты ратным делом.
Их житие простое,
Нет ни шатра, ни сруба.
Спали в укрытьях, стоя
По двое возле дуба.
Если враги в сраженьях
Счастья имели меньше,
Брали как дань в селеньях
Бочки с вином и женщин.
Много веков в погоне,
Ищем, но нет ответа:
- Люди вы или кони?
Канула тайна в Лету.
В царстве Аида мрачном
Скорбно блуждают тени.
Там ли вас боги прячут
За ваш строптивый гений?
Боги Олимпа тоже
Скрылись, как не бывали.
С ними и вы, быть может,
В те же края умчали.
Песня сирены ушлой
Вас увела от мира,
С ней человечью душу
В вас погубила лира.
Сгинули ранней зорькой
Не от врагов в сраженьи…
Может, и жили только
В нашем воображеньи.
В небе с созвездьем чудным
Люди вас обвенчали,
Чтобы с Хироном*** мудрым
Вместе по своду мчали.
На Геликоне ария
В память ещё не спета.
Значит, скакать вам далее
С вечера до рассвета.
Остановись, прохожий:
- Глядя в ночное небо,
Был ли их облик схожий
Здесь на земле иль не был?
