Стамен Стаменов Панчев, български поет и патриот, е роден на 01.12.1879 г. в Ботевград (тогава Орхание) в семейство на земеделци. Изгубва майка си, когато е на 6 г. През това време баща му се сражава в Сръбско-българската война, взема участие в боевете при Сливница. Чичо му Стоян Цагарски е съратник на Левски, заточеник в Диарбекир. Завършва основно и прогимназиално образование в Орхание, после гимназия в Кюстендил, факултета по философия и педагогика на СУ (1899-1903). Учителства в село Абланица, в гимназията в Троян (1903-1904). Завършва Школата за запасни офицери в Княжево, откъдето е уволнен през 1907 г. с чин запасен подпоручик. През 1907 г. се жени за сестрата на поета Никола Ракитин - Райна, имат син Павел. Учител (1907-1909) и директор (1909-1912) на гимназията в родния си град. Читалищен деец, основател на туристическо дружество, диригент на хор, цигулар и флейтист в учителския оркестър. През 1912 г. посещава Одеса като делегат на Международния конгрес на пчеларите.  Участник в Балканската война (1912-1913), преди заминаването на фронта написва прочутата елегия „Сине мой”, подпоручик в 38-и Царибродски пехотен полк, командир на взвод (1912), тежко ранен на 17. 03. 1913 г. в сражение с английски броненосец при Чаталджа, умира на 23.03. 1913 г. в село Ялос край Мраморно море. Погребан между селата Кадъкьой и Елбасан, до Мраморно море. Оставя в ръкопис няколко разказа, недовършената поема “Размирни години” и геогрфско-етнографския очерк “Град Орхание”. През 1913 г. в Плевен Н. В. Ракитин и Д. Василев публикуват стихосбирката „С перо и меч” (1927, 1943), последвана от “Избрани произведения”  (1960) под редакцията на В. Александров. Синът му Павел Панчев издава книгата „Моят баща Стамен Панчев” (1987).

Публикации:

Поезия:

СИНЕ МОЙ!/ брой 49 март 2013

Критика за Стамен Панчев:

„СМЪРТТА ЗА НИЩО НЕ МИЛЕЙ…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 49 март 2013

За Стамен Панчев:

СИНЕ МОЙ! НАДЕЖДА СКЪПА…/ автор: Христо Черняев/ брой 71 март 2015