СИНЕ МОЙ!
СИНЕ МОЙ!
Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!
Сине мой, аз те благославям,
нека Бог закриля теб в света.
На теб сал един завет оставям -
свет завет на грижовен баща.
С него расти, възмъжавай, сине,
моето богатство ти е той,
с него татко ти не ще загине -
ще живее с тебе, сине мой!
Сине мой, живей със светлий спомен
на родинолюбците деди,
гражданин бъди ти сявга скромен,
честен в мисли и дела бъди.
Вярвай в идеали благородни,
с тях окрилен в мирен труд ил` в бой,
дай живота си за края родни -
българин бъди горд, сине мой!
Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя ти баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой -
дай да те целуна и прегърна,
може би за сетньо, сине мой!
***
Навсякъде из родните предели
почерниха се много домове -
почиват вечен сън юнаци смели
в далечни и незнайни гробове.
Почиват те в тракийските долини,
край брегове на морските води,
ни дъждове, ни бурени с години
не ще изличат техните следи.
Тез гробове свидетели са неми
за жертвите на родний край големи,
как скъпо нему свободата струва -
за мъртвите смъртта не съществува,
смъртта им чувстват майките, децата,
оставени на воля на съдбата.
ВОЙНИШКИ СЪН
Тъмна нощ покри полето бойно
и прекъсна почнатия бой.
Мяркаше се в мрака безпокойно
сянката на някой часовой.
Бях уморен, но ме сън не хвана,
гледах как мъжди далеч огън.
Спящия до мен внезапно стана
и разказа, развълнуван, сън:
- Братко, на добро ли е, на зло ли -
дрямнал-нездрямал, в тоя час
аз забравих днешните неволи
и се в сънища унесох аз.
Сън сънувам - връщам се дома си.
Спи градецът в слънчевия ден,
само птичка нейде се огласи;
в цвят овошки свеждат се над мен.
В тясна, прашна уличка, където
всеки камък зная, аз вървях,
трепна ми болезнено сърцето,
своя скътан дом кога видях.
Влязох в двора, кучето позна ме,
лавна и опашка завърте
и показа се тогаз жена ми
на ръцете с малкото дете.
Щом видя ме, тя уста отвори,
но задавена захълца с глас
и докато да ми проговори,
трепнах и събудих се тогаз. -
Млъкна той, съня си кат разказа.
Чух след време, че захърка пак.
Месец се през облаци показа
кат видение в среднощний мрак.
Буден бях, доде изгря зорница,
и в зори започна страшен бой.
Клетий - в сън видя жена, дечица,
в утринния бой загина той.
ДРУГАРИ!
Развяват се гордо над нас знамената,
настроени войнствено тупкат сърцата,
часът на отплата вековна удари;
за бой призовала е всички родина -
под такта дружина върви след дружина.
Здравейте, другари!
Оставил е работа всеки дома си,
оставил е всеки от нази жена си,
дечица любезни, родители стари;
нас дъждове мокрят и преспи завяват
и в походи дълги крака отмаляват.
Дерзайте, другари!
И денем и нощем атаки ужасни,
косят безпощадно; и болести страшни -
където погледнеш: по диви чукари,
край брегове морски, в поля, по могили,
навсякъде гробове, гробове мили.
Простете, другари!
***
С мъгла небето се облече,
прехвърчат и снежинки вече.
Градът потънал е в покой,
а някъде сега далече
кипи ужасен бой.
Долитат вести от войната,
възторжено тръби печата,
че еди-кой си град е взет,
на пълководци имената
разнасят се навред.
Съдба - светът ще вечно кити,
ще кити вожди именити
със славата на тез борци,
що тлеят някъде зарити
без кръст и без венци.
Лозенград
ЗАВЕЩАНИЕ
Братко, виждам, скоро ще почина -
чезне сила, пред очи е мрак,
не ще видя своята родина,
родна къща не ще видя пак.
Имам аз жена, дечица имам,
помня: бяха с весело лице,
сбогом с тях когато да си взимам,
кат ме с пушка виждаха в ръце.
В тоя час за тях сърце ми жали -
те не знаят нищо ощ в света,
малки са и спомени едва ли
ще запазят те за свой баща.
Бях честит с жената си, но беден,
не оставям нищо - ще страдай;
права е, си мисля в час последен,
в брак да влезе с друг, щом пожелай.
Жив бъди, кажи на нея, братко:
нек живей, как мисли за добре.
На деца да спомня техний татко,
да им казва как и де умре.
