Алексей Недогонов

превод: Димо Боляров

           На самия централен купол руските майстори
           са поставили кръст, който се издига над турски
           полумесец като символ на победата…

Над облаците изподрани,
високо във Балкана стар
сега
шестнадесет камбани
люлее якият звънар.
Аз чувам
да звучат ридания
в лилавия вечерен здрач,
долавям
ехо на предания,
над гробове войнишки -
плач…

Не!
Не ридания -
камбанен
звучи тържествен реквием
за имената,
издълбани
на камък
в бойни редове.
И струва ми се,
че вълните
на разехтялата се мед
достигат чак до дълбините
на моята душа.
Навред
наоколо
се те разстилат,
над стихналия полумрак
те ту нарастват,
ту замират,
ту плачат,
ту ликуват пак.
И като символ на величие
издига храмът стройна гръд…
- Свали си кепето,
войниче,
тук наши прадеди лежат!

Днес чуват
стихналите внуци
как пак се удря
щик
във щик
и звуци
от тръбите руски,
и българският боен вик.
Че възкресява тука всичко
легенди от онези дни,
и топът,
и костта войнишка,
окоп с тревясали стени,
пробити флагове
и всеки
с нож сякаш че отсечен
скат;
и кръст един,
побит навеки
над полумесеца рогат.

Към този храм
по път
на слава
през гръм и дим вървях
така,
с бой извоювах свойто право
да коленича тук сега!