Фьодор Сухов

превод от руски: Димитър Златев

Блестящата покривка на снежните простори,
Възторжената песен на литнали шейни!…
А мойте вихрогони! Ний още ще поспорим
кое тук има смисъл и още се цени.

Те пак ще ни докажат - добре да го запомним -
как нашто късогледство в небето ни кръжи.
О, господи! От пушек и газове отровни
нима спасене няма за нашите души?

Препускай, конче бързо, към светлите брезички,
към зъзнещите птички препускай, без спреш!
С възторг ще налетиме там на следи лисичи,
свидетели ще станем на сврачия брътвеж.

Ще приближим към тъжно настръхналата сова,
към тъмната хралупа деня ще приближим.
В очите си понесли една надежда нова,
със слънцето блестящо нощта ще ободрим.

Туй чудо оживяло във спомена ще скрием
и пак ще се завърнем на скърцащия праг.
А мойте вихрогони със лебедови шии
пак ще протегнат бърни към хрупкавия сняг.

Към тази снежна паша с корица тъмна горе
те устни ще протегнат в среднощна тишина,
когато от небето едно око кокори -
като око кобилско - самотната луна.