Чинара Кашкараева, директор на Центъра на страните от Азиатско-Тихоокеанския регион на ФМО към КРСУ

превод: Стефка Тотева

Известният китайски поет Ли Бо, който се е родил на територията на съвременния Киргизстан, е класически представител на традиционната източна литература Ли Бо е живял и творил по времето на управлението на Танската империя, когато китайската култура е достигнала голям разцвет. По-късно, в периода на династията Цин са били издадени 48 хиляди стиха на 2 300 поети на Танската епоха, чиито имена са живи и до днес. Техните произведения са направили тази епоха „Златен век” на китайската литература.

Името на поета, преживял удивителен, пълен с авантюри и приключения живот, и досега е обкръжено с легенди. Даже за неговото раждане съществуват множество предания. Предците на поета са принадлежали към царствена фамилия. Малко преди раждането на Ли Бо майка му сънувала голяма бяла звезда. Именно затова нарекли момчето Тай Бай /Великата белота/. Според друга легенда Ли Бо бил роден от звездата Тай Бай. За много хора той бил олицетворение на духа на звездата, прогонена заради свое провинение в света на смъртните.

Достоверните сведения за живота на Ли Бо са много малко. Според китайските източници, съществуват две версии за мястото на раждане на поета. Първата гласи, че се е родил в Китай, в провинция Съчуан. Втората,която се споделя от повечето съвременни учени, свидетелства, че се е родил близо до столицата на Тюркския каганат град Суяб, разположен близо до град Токмак на територията на съвременен Киргизстан. Образованието си Ли Бо получил вкъщи. Както си спомня той, ученето му започнало от петата година. Отначало била аритметиката, после следвало запознаването с произведенията на философи и писатели, с историята и културата на Китай. Като седемнадесетгодишен юноша той става отшелник при Дун Янцзъ, който живял няколко години в планината. След това много странствал, четял, започнал да пише стихове. Смутът в душата на поривистия, романтичен Ли Бо го води до това,че той не поема по отъпкания път. Той не взема държавни изпити, не иска да служи, презира надменната аристокрация. Желаейки да допринесе полза на Родината си, Ли Бо мечтае да стане съветник на господаря, за да го напътства по пътя към доброто  и справедливостта. Като четеш Ли Бо ясно виждаш ярките, удивителни образи на природата. Тя живее в едно дихание с поета.

Питат ме - защо живеете в сините планини?
Засмивам се и не отговарям. Сърцето ми е спокойно.
Цветът на прасковата  отлита като струя и изчезва.
Има един друг свят, не като нашия….

Съвременниците и приятелите на поета го наричали „сян в изгнание”. В даоизма „сян” означава човек, който  се стреми да научи тайната на мирозданието, на природата, да намери средството за вечна младост и безсмъртие. Тези хора в еснафското съзнание се представят в образа  на отшелник или светец. За тях са характерни чувството на освободеност, независимост от всяка власт, както в природата, така и в обществото, и най-вече свобода от самия себе си, от властта на желанията и страстите. Животът на Ли Бо бил именно такъв.

Според свидетелствата на биографите, той дружал с разбойници, след това прекарал в планината почти  пет години. От срещата му и по-нататъшната дружба с друг велик поет от тази епоха Ду Фу се родили десетки известни стихотворения.

В творчеството на Ли Бо ние усещаме нежната му любов към Родината. Както пишел поетът, като вдигне поглед нагоре той вижда нейното небе, като наведе очи - вижда земята й, така мисли за нея непрестанно. Ли Бо е признат от своите съвременници, а по-късни литературоведи го считат за реформатор на стиха, унищожил дворцовия стил на поезията, внесъл в него красота и дълбок смисъл, въплътен в реалистична форма.

Время Востока, 06.02.2007