Джек Лондон

превод: Стефка Тотева

Литературният занаятчия, който до края на живота си възнамерява да се занимава с доставка на халтура, нека не чете тази статия, той ще изгуби времето си напразно и ще развали настроението си. Тя не съдържа съвети за това как да подредиш ръкопис, как да обработиш материала, не съдържа и анализ на капризите на редакторския молив и забележки за отдавнашното коварство на наречията и прилагателните. Непоправими „бързописци”, тя не е написана и за вас! Статията е предназначена за този писател (дори той сега да е създал и посредствена продукция), който има идеали, за писателя, който се стреми към истинско изкуство и мечтае за времето, когато на него няма да му се налага да търка праговете на селскостопанските вестници или на „семейните списания”.
Как вие, уважаеми сър или мадам, мис, да станете известен в избраната от вас област? Чрез гениалност? Но нали вие не сте гений. Ако сте гений, вие няма да четете тези редове. Геният отхвърля всички окови и предразсъдъци, него не можеш да го обуздаеш, не можеш да го държиш в подчинение. Геният, rara avis (1), не пърха, като нас със вас, във всяка гора. Но в такъв случай, вие сте талантливи? Да, разбира се, имате потенциал. Бицепсите на Херкулес, когато той е бил в пелени, са били жалки шнурчета. Същото е и при вас: талантът ви не е развит. Ако той беше получил съответната храна и по подходящ начин беше отгледан, вие не бихте губили времето си да четете тази статия. И ако наистина сте убеден, че вашият талант е достигнал пълнолетие, то спрете, не четете нататък! Ако считате, че той не е стигнал тази степен, то тогава, според вас по какъв начин би я достигнал?
Като бъда оригинален, без да се замислите, ще отговорите вие, и след това ще прибавите - постоянно ще развивам тази оригиналност. Прекрасно. Но въпросът е в това не да бъдеш оригинален, това го разбира и детето, а в това как да станеш оригинален. Как да събудиш в читателя жаден интерес към вашите произведения и как да заставиш издателя да те гони,за да те издаде? Не можеш да бъдеш оригинален, като вървиш по следите на друг, макар и блестящ талант, като отразяваш лъчите на чуждата оригиналност. Нали никой не е прокарвал пътища за Уолтър Скот и Дикенс, за Едгар По и Лонгфелоу, за Джордж Елиът и мисис Хъмфри Уорд, за Стивънсън и Киплинг, Антъни Хоуп, Мери Корели, Стивън Крейн и много други - списъкът може да продължи. Издатели и читатели и до ден днешен търсят техните книги. Те са се сдобили с оригиналност. А как? Ами като не са били като лекомисления ветропоказател, който се обръща и при най-малкия полъх на вятъра. Те са започвали от там, откъдето са го правили и други, които в последствие са станали неудачници, тяхно наследство е бил същият този свят, със същите банални традиции. Но те се различават от неудачниците по това, че черпят от изворите директно, отхвърляйки материал, преминал през чужди ръце. Те изпитвали недоверие към чуждите изводи, към чуждите авторитетни мнения. Върху делото на своите ръце те са считали за необходимо да поставят печатът на собствената си личност - това е знак, много по-важен от авторското право. От света и неговите традиции (с други думи - от човешката култура и знания) като от първоизточник те са черпили материал, за създаването на собствената си житейска философия. Колкото до израза „житейска философия”, той не се поддава на точно определение. Преди всичко житейската философия не се решава чрез частни въпроси. Тя не съсредоточава вниманието си върху такива проблеми, като минали и бъдещи мъки на душата, различен или общ кодекс на морала на половете, икономическата независимост на жените, възможността за изследване на придобити свойства, спиритизма, превъплъщаването, отношението към алкохолните напитки и т.н., и т.н. Но все едно тя се занимава и с тези въпроси, и с тези браздички и камъчета за препъване, които попадат на жизнения ни път, това не е отвлечена, откъсната от действителността, а всекидневна, работеща философия на живота.
Такава философия е имал всеки ползващ се с дълъг успех писател. Такъв писател има своя особен, собствен поглед върху нещата. Някаква мярка или набор от мерки, чрез които той преценява всичко, което минава през полезрението му. Като се ръководи от тази философия, той създава характери и прави различни обобщения. Благодарение на нея, неговите творения изглеждат здрави, правдиви, свежи, разкриват новото, което светът очаква. Това са негови собствени, а не преобърнати и отдавна предъвквани и известни за света истини. Не се бойте от грешки. Да овладееш тази философия съвсем не означава да се подчиниш на дидактиката. Способността по различни поводи да изказваш мнението си съвсем не ти дава основанието да досаждаш на публиката с назидателни романи, но между впрочем и не ти пречи да го правиш. Трябва да отбележим, че тази писателска философия много рядко се проявява в желанието да склониш читателя към едно или друго решаване на даден въпрос. Много малко от големите писатели са били открито дидактични, в същото време някои, като изящния и дързък Робърт Луис Стивънсън , почти изцяло изразявайки себе си в творчеството си, са избягвали даже намека на поучаването. Много са ползвали своята философия като таен инструмент. С нейна помощ са формирали и мислите, и сюжета, и характерите, по такъв начин, че при завършеното произведение, изцяло пропито от нея, тя изобщо не личала.
Необходимо е да се разбере, че такава работна философия дава на писателя възможността не само да влага всичко от себе си, но и това, което е разгледано, оценено и пречупено през неговото „аз”. По-горе казаното успешно се илюстрира чрез гигантите на интелекта - на знаменития триумвират Шекспир, Гьоте и Балзак. Всеки от тях до такава степен е бил самият себе си, че е невъзможно да се сравняват. Всеки е черпел от своя склад, от своята работна философия. И в съответствие със своите собствени идеали създавал произведенията си. При раждането си е много възможно те с нищо да не са се различавали от обикновените деца, но въпреки това са усвоили от света нещо, което техните връстници не са успели. А именно това, което е необходимо после да кажеш на света.
Е, как е при вас, млади писателю, имате ли какво да ни кажете? А ако имате, кой би ви попречил да го направите? Ако вие умеете да развивате идеи, които светът би искал да чуе, изразете ги така, както си ги мислите. Ако вие умеете ясно да мислите, то ще умеете и да пишете така, ако вашата мисъл е ценна, такова ще бъде и съчинението ви. Но ако вашето изложение е неинтересно, то причината е, че и вашата мисъл е такава, ако то е ограничено, то е защото вие самият сте такъв. Ако вашите идеи са разбъркани и премесени, нима може да се очаква ясен израз? Ако вашите знания са оскъдни и в безпорядък, нима може да се очаква изложението ви да бъде свободно и логично? А без твърда основа, без работна философия, нима можеш от хаоса да създадеш ред? Нима може вярно да се разбере и предвиди? Нима може да се определи величината и относителната ценност на тези зрънца от знания, с които вие разполагате? А без всичко това дали вие бихте могли да бъдете самия себе си? Дали ще дадете нещо свежо на изнурения от грижи свят?
Да си изработиш такава философия може само по един начин - по пътя на търсенията, по пътя на формирането й от материали, извлечени от съкровищницата от знания, от световната култура. Какво знаехте вие за капчиците пара до момента, до който не овладяхте силите на дълбочината на врящия котел? Нима може художникът да нарисува „Ecce Homo” (2), без да е имал представа за еврейската история и митология, без да е разбрал тези разнообразни щрихи, които в съвкупност създават образа на евреина, неговите вярвания и идеали, неговите страсти и привързаности, неговите надежди и страхове! Може ли композиторът да създаде „Полетът на Валкирия”, без да знае нищо за великия древногермански епос? Всичко това засяга и вас, вие трябва да се учите. Вие трябва да се научите с разбиране да се вглеждате в лицето на живота. За да постигнете характера на това или онова движение, вие трябва да познавате мотивите, които водят личността и масите, които пораждат и задвижват великите идеи, довеждат до бесилката Джон Браун (3) и до Голготата Христос. Писателят трябва да държи ръката си на пулса на живота и животът му дава неговата собствена работна философия, с нейна помощ той, на свой ред, ще започне да оценява, да претегля, да съпоставя и да обяснява на света смисъла на живота. Именно този печат на личността, личния поглед върху нещата е известна под названието индивидуалност.
Какво знаете за историята, биологията, за ученията за еволюцията, за етиката и още за хиляда и един отрасъл от знанията? „Но - ще възразите вие - не виждам по какъв начин това може да ми помогне да напиша роман или поема”. И все пак ще ви помогне, ако не пряко, то косвено ще ви въздейства. Знанията ще дадат простор на мисълта ви, ще разширят хоризонтите ви, ще отворят границите на вашата дейност. Те ще ви въоръжат със собствена философия, която като никоя друга ще започне да събужда у вас оригинални мисли.
„Но тази задача е грандиозна - протестирате вие - А аз нямам време”. Обаче другите не ги плашат нейните размери. Във ваше разпореждане са години и години живот. Разбира се, не трябва да очаквате, че вие ще опознаете всичко, но колкото повече овладявате знанията, толкова ще расте и писателското ви майсторство и вашето влияние върху близките ви. Времето! Когато говорят за това, че не достига, имат пред вид неумението да го употребяват полезно. Научихте ли се правилно да четете? Колко безцветни разкази и романи поглъщате с течение на времето, дали за да изучите изкуството да съчинявате разкази или да тренирате своя критичен дар? Колко списания прочитате от кора до кора?
Ето го вашето време и вие го хабите с глупава разточителност, а то не може да се върне. Учете се щателно да подбирате материали за четене, учете се да четете бързо, като схващате основното. Вие се подигравате на изглупелите старци, които прочитат ежедневните вестници от кора до кора, даже обявите. Но нима вашите собствени напъни с гърди да застанете напреко на пълноводния поток на съвременната литература не са по-жалки? И все пак не се отклонявайте от този поток. Четете най-доброто, само най-доброто. Не се бойте да оставите недочетен започнатия разказ. Помнете, че преди всичко сте писател. Помнете, че като се занимавате само с четене на чужди съчинения, можете да ги разбъркате, но самите вие няма да има за какво да пишете. Време! Ако не намерите време, уверявам ви, светът също няма да намери време да ви чуе.

Бележки:

1, Рядка птица (лат.)
2. Ето човекa (лат.) Тук: изображението на Христос с трънения венец
3. Джон Браун (1800 - 1859) - борец за освобождението на негрите. Обесен по присъда на расистки съд на 2 декември 1859 г. бил