Дмитрий Мамин-Сибиряк

превод: Стефка Тотева

Дмитрий Наркисович Мамин се е родил през 1852 г. в района на Висимо-Шайтанския завод, Верхотурска околия, Пермска губерния, където неговият баща бил свещеник. До 14 годишната си възраст си стоял в къщи, където тихо и мирно преминавал трудовият живот на бедния заводски свещеник. Той бил слабичко и болезнено момче, което растяло под влиянието на книгите за неговата възраст, които четял. Бащата на Д.Н. имал малка библиотека от най-добрите автори, а освен това всевъзможни книги се доставяли и от служителите в завода. Всяка вечер в скромния свещенически дом се четяло на глас - това било отдих след трудовия ден. Любимата книга, която майката на Д.Н. му четяла, била „Детските години на Багров-внук” на С. Аксаков, след нея се подреждали книгите за пътешествия, съчиненията на Гогол, Некрасов, Тургенев, Гончаров и т.н. Възрастните четяли „Съвременник” и Добролюбов и Д. Н.с детското си ухо долавял в далечното мечешко ъгълче отзвука и ехото на великото движения в края на 50-те и началото на 60-те години. Изобщо цялата обстановка на живота в скромното попско семейство имала не съвсем традиционен характер и предала на ума и на характера на Д. Н. тази закалка, която се дава само от любящите ръце до огнището.
От 14-тата година започнал самостоятелният му живот. На майката и бащата им се искало да изпратят децата си в гимназия, но нямали средства, наложило се да се обърнат към alma mater (Майка-кърмилница - от лат.) - към духовното училище. „Ти сега, братко, си отрязан залък” - така му казал на прощаване бащата, като го благословил да поеме тежестта на духовната наука. В духовното училище и в семинарията Д. Н. прекарал шест години, а след това постъпил в петербургската медицинска академия, където слушал лекции 4 години, но поради заболяване бил принуден да се прехвърли в юридическия факултет на университета. В университета прекарал само една година, тъй като заради смъртта на баща си, се наложило да започне да работи, защото семейството му останало без всякакви приходи. През 1877 г. Д. Н. се върнал в Урал, където си и останал „незавършил студент”. През следващите четири години давал частни уроци в Екатеринбург, а от 1882 г. изцяло се отдал на литературата, като продължавал да живее там и да пребивава в столицата временно.
С писане Д. Н. започнал да се занимава доста рано и в духовната семинария бил един от първите, които пишели съчинения. В Петербург, когато се наложило да премине „на своя издръжка”, той през трите последни години заработвал във вестници и по-неизвестни списания като репортер, печатал кратки повести и разкази. През това време сътворявал разкази и повести и за „дебелите списания”, но му ги връщали като „неподходящи”. Тези неуспехи обаче не пречели на начинаещия автор да мъти големия си роман „Приваловските милиони”, който с малки прекъсвания бил писан близо 10 години.
Особено важно значение в живота на Д. Н. имал този четиригодишен период, който служел като преход между студентските години и активната литературна дейност. През цялото това време Д. Н пребивавал в Урал, където пред очите му с особена релефност преминавал неподправения и оригинален начин на живот на този край. Впечатленията от ранното детство, срещите и сблъсъците по време на ваканциите, запознанствата по време на лов, после пътешествията нагоре и надолу по река Чусовая, странстванията и търсенията на находища и по заводи - всичко това сега се допълвало с нови наблюдения, запознанства и личен опит. Трябвало е дълго време да бъде далече от родината, да са поблъска между чужди хора, за да може окончателно да изясни за себе си това, което отличава живота на населението на Урал. Под външните форми се появило дълбоко вътрешно съдържание, обусловено от историята на Урал, от неговите разнообразни етнографски елементи и особено богати икономически условия.
Първият разказ на Д. Н., напечатан в „дебело” списание под псевдонима Д. Сибиряк се появил през март 1882 г. („В камъните” - списание „Дело”), когато авторът бил вече на 30 години. След това бързо последвала редица от разкази, очерци, повести и романи. Такова изобилие от напечатани статии се обяснява първо с това, че те са били написани през десетилетния период и второ - поради необикновеното богатство на материала, който давал животът на Урал, и трето - от необходимостта веднага да осветли някои факти от „злобата на деня” и да търси отговор на своите проклети уралски въпроси. Затова битовите и психологическите теми се смесвали със статии с публицистичен характер и етнографски очерци. Произведения от преди много години се печатали заедно с такива, писани преди дни.
От напечатаните произведения на Д. Н. можем да посочим романите „Приваловските милиони” („Дело”, 1883), „Планинско гнездо” („Отечествени записки”, 1884), „Нишка” („Вестник на Европа”, 1884) и „На улицата” („Руска мисъл”, 1886), а после очерците и повестите с психологически теми - „В слабите души” („Вестник на Европа”, 1882, декември), „Преводачка на търсачи на находища” (пак там, 1883, април), „На хълма” (също там, 1884), „Авва” („Дело” 1882), „Глава” („Руска мисъл”, 1884), „Родителска кръв” („Вестник на Европа”,1885), „Буря” („Наблюдател”, 1885) и „Поправката на д-р Осокин” („Руска мисъл”, 1885).
Останалите разкази можем да разделим така по съдържание: „В камъните” („Дело”, 1882 г.) и в „Бойците” („Отечествени записки”, 1883) се описва спускането на дървен материал по река Чусовая, в „Живеница”, („Отечествени записки”, 1883), „Златната нощ” („Наблюдател”, 1884) и „Осип Иванич” („Руска мисъл”, 1885) става дума за живота на търсачите на находища, в „Благоприятно за летене” („Наблюдател”, 1886) - за бегълците в Сибир, в „На границата на Азия” („Устои”, 1882), „Всички ядем хляб” („Дело”, 1882) и в „Максим Бенелявдов” („Дело”, 1883) - за бита на уралското духовенство, в „Последната клонка” (приложенията към „Неделя”, 1885) - за старообрядците, и в „От уралската старина” („Руска мисъл”, 1885) - за бита на помешчиците.
Освен това Д. Н. през 1881-1882 г. е напечатал в „Руски ведомости” цяла поредица от фейлетони „От Урал до Москва”, а от 1884 г. в „Новости” се отпечатват неговите „Писма от Урал”. Къси разкази и статии са се печатали и се печатат в различни столични и провинциални издания, като „Волжски вестник”, „Екатериненбургска неделя”, „Развлечение”, „Саратовски лист”, „Саратовски дневник”.
За четири години от 1882 до 1886 година от Д. Сибиряк има много напечатани произведения, те трябва да бъдат систематизирани, тъй като биха затруднили читателя с разнообразието си. Като начало - няколко думи за романите му. Първи по време се появява романът „Приваловските милиони”, над който авторът с малки прекъсвания работи около десет години, но по различни обстоятелства, за които сега няма да се разпростираме, са останали „недоработени” теми. Както всички първи произведения на начинаещите автори, темата на романа е замислена много обемно и в сегашния си вид „Приваловските милиони” представлява последният, заключителен роман от тези три, чрез които авторът е възнамерявал в историческа последователност да очертае приемствеността в развитието на уралските заводски работници. В първият роман се появява основателят и родоначалникът на фамилията Тит Привалов, един от тези изключителни „първи заводски работници”, които е създал 18 век на Урал: с ум, желязна воля, особняк, със жестокост и диво великодушие - с една дума доброто и злото в тези хора се смесило по удивителен начин. Този първи роман е трябвало да завърши с пугачовщината, която е завладяла уралските заводи. Във втория роман, чието действие се развива през четиридесетте години на това столетие, фигурират изродилите се наследници, това е времето на безпримерния по своята чудовищност разкош, разсипничество и всякакви безобразия, които не се спират пред нищо. В тези рамки е трябвало да се представи разгарът на крепостническия режим, такъв, какъвто се е проявил на Урал. В третия напечатан роман „Приваловските милиони” е представен последният от фамилията Привалови, човек, който носи в кръвта си тежкото наследство, и който поради образованието си постоянно се бори с наследените пороци. В общ план той преповтаря образа на „раздвоените” руски хора, чиито добри намерения и заветни мечти са в разрез с практиката. По този начин тази приваловска епопея е трябвало да предаде пълния цикъл на развитието на този тип хора, и разбира се, оголената тема не дава в пълнота това, което е трябвало да се излее във формите, цветовете и действието.
Романът „Планинско гнездо” в настоящия си вид служи само за въведение към друг роман, чието действие трябва да се разиграе в столицата. Но осъществяването на това намерение не било съдено да се състои, тъй като списанието, в което бе напечатано „Планинско гнездо” прекрати съществуването си, а да печата продължението му в друго издание авторът счете за неуместно. По този начин се появява романът „На улицата”, където авторът допуснал непростима грешка - в него се смесили две теми: от една страна пред читателя преминават образите на „Планинско гнездо”, а от друга - „На улицата”. Първата тема останала недовършена, втората - само докосната. Третият роман „Нишка” е битова картина за живота в затънтената уралска провинция, където случайното, диво богатство е погубило не едно семейство и неговите морални старинни устои. Накрая в последния роман „На улицата” рисува нравите и типажите на този изключителен начин на живот, който съществува като отделни лагери във всички големи столици, той има свои норми, своя улична логика и свои представители. По наше мнение, авторът само се е докоснал до темата.
Освен споменатите романи Д. Сибиряк е написал множество очерци и разкази, от тях можем да отделим тези, които са на психологическа основа „В слабите души”, „На хълма”, „Родителска кръв”, „Поправката на д-р Осокин” и др. Останалите разкази имат или етнографски характер или носят стойността на моментни снимки. Местните интереси в тях се проявяват с пълна сила и затова тези разкази можем да отнесем към новопоявилия се раздел в белетристиката - разкази с теми от областта.

Мамин-Сибиряк Д. Н. Собрание сочинений в 10 т. М., “Правда”, 1958 (библиотека “Огонек”). Том 10 - с. 193-328.