Амброуз Биърс

превод: Стефка Тотева

ПЪТНИКЪТ И ПРАВДАТА

Един Мъж, който вървял през пустинята, неочаквано срещнал Жена.
- Коя си ти - попитал Мъжът - и какво правиш на това пустинно място?
- Моето име е Правда - отговорила Жената - аз живея тук,за да съм по-близко до моите поклонници, когато тях ги изпращат далече от близките им. Рано или късно всички те идват тук.
- Е - като се огледал Мъжът отговорил - Това място не ми се струва пренаселено.

—————————–

ВЪЛК И АГЪНЦЕ

Агънцето, преследвано от вълка, се скрило в храма.
- Ако останеш там, - казал Вълъкт - жрецът ще те заколи и ще те принесе в жертва.
- Ако ми е съдено да стана жертва, не е ли все едно, кой ще ме заколи?- казало Агънцето.
- Приятелю мой, - казал Вълъкт, - болно ми е да слушам как ти разглеждаш такъв жизнено важен въпрос от такава егоистична гледна точка. На мен не ми е все едно!

—————————–

ЛЯСТОВИЧКАТА И ЗМИЯТА

Лястовичката свила гнездо в зданието на съда и отгледала наистина забележителна птича челяд. Веднъж Змията, изпълзяла от пукнатина в стената, едва не ги изяла и Справедливият Съдия веднага се намесил, въвел ред и им предписал да се преместят при него в дома му, където той самият ги изял.

—————————–

ЛЪВ И ПАСТИР

Лъвът, който преминавал през гората, набол лапата си на трън и помолил срещнатия Пастир да го извади. Пастирът изпълнил молбата му и Лъвът, който току-що бил се нахранил богато с другия пастир, си тръгнал, без да го докосне. След известно време Пастирът бил осъден по лъжлив донос и бил хвърлен в амфитеатъра, за да го изядат лъвовете. И когато те били готови да го разкъсат, единият от тях казал:
- Това е същият човек, който извади трън от лапата ми.
Като чули това, другите лъвове честно и благородно се оттеглили от Пастира и го оставили на неговия познат лъв, който самостоятелно си го изял.

—————————–

КОКОШКАТА И ЛЯСТОВИЧКАТА

Лястовичката казала на Кокошката, която търпеливо лежала върху яйцата на Пепелянка:
- Ама, че си глупачка, защо ще отглеждаш твари, които могат за благодарност само да те клъвнат.
- Аз и сама мога да ги клъвна - казала Кокошката, като спокойно погълнала едно от излюпилите се змийчета. - И според мен не зле съм си обезпечила деликатес за сезона.

—————————–

ЧОВЕКЪТ И ОРЕЛЪТ

Човекът хванал Орела, подрязал му крилата и го пуснал при пиленцата в двора. Орелът така тежко преживявал тази промяна в съдбата си, че Човекът го утешил по следния начин:
- Ти напразно се разстройваш, в най-добрия случай щеше да бъдеш обикновен петел между орлите, но сега между пиленцата ти си истински орел!

—————————–

ФЕРМЕРЪТ И НЕГОВИТЕ СИНОВЕ

Фермерът бил на смъртно легло и като знаел, че по време на болестта му неговите синове, които играели на карти с доктора, оставили лозето да обрасне с плевели, им казал:
- Момчета, в нашето лозе е заровено голямо съкровище. Копайте там, докато не го вамерите.
Като резултат синовете изкопали всички плевели, и цялото лозе също, и даже забравили да погребат баща си…

—————————–

ГЪСКА И ЛЕБЕД

Богат човек си отглеждал Гъска и Лебед, първата - за да си я похапне, а втория - просто защото бил известен като добър певец. Веднъж вечерта Готвачът излязъл на двора, за да заколи Гъската, но в тъмнотата вместо нея хванал Лебеда. Като се опитвал да накара Готвача да го пощади Лебедът запял, но дори и това не спасило живота му, защото лебедовата му песен била вече изпята.

—————————–

ЩУРЕЦ И МРАВКА

Веднъж през зимата умиращият от глад Щурец помолил Мравката за малко храна.
- А защо ти, вместо през цялото време да пееш, не беше се запасил с храна сам? - попитала Мравката.
- Аз така и направих! - казал Щурецът. - Така направих, но твоите роднини пропълзяха в дома ми и отмъкнаха всичко.