Никола Бонал

превод: Стефка Тотева

Silent weapons for quiet wars

Трябва много добре да се обясни обратната страна на делото Pussy Riot. Защото то е политическо, но не само политическо. Токвил посочва, че всяка социална постановка никога не разпалва толкова гняв, както в момента, когато трябва да изчезне. Сега на Запад това се отнася и за църквата, и за държавата. Безумието на пазара и тъмните сили, които го обитават, се разкъсват от ненавист, насочена срещу социалната защита, срещу силите на реда и срещу църквите, които пазят всичко това.

За нашите елитарни кръгове не е достатъчно просто упадъкът на християнството на Запад. Църквите пустеят или се пълнят понякога с престарели хора и зяпачи, търсещи духовен опит. Остават малко християни, които все по-малко и по-малко биват поддържани в нашето общество. Цялата ни история е зашифрована и закодирана в книгата „Властелина на пръстените” на Толкин, за което вече подробно писах в моята книга, преведена на руски /Никола Бонал, „Толкин. Светът на чудотвореца”, 2003/

Делото Pussy Riot доказва, че на Запад сатанизмът се е превърнал в официална масова култура и че Западът е готов на всичко, за да я защити. Същото виждаме по отношение на Хари Потър, предаванията на MTV /зомбита, вампири, психо, канибали/, антифренските провокации на Мадона в Тел Авив с истинската причина - окултизъм /такава скрита причина присъства сега практически при всички рок- и поп- концерти/.

Позоваванията на окултизма са точно пресметнати и са въплъщение на прикрито изобличаване на хуманитарната демокрация, която в удобен момент е готова със щедра ръка да хвърли бомби над Сирия, Иран или да заплаши Русия с Владимир Путин. Мишена са всички, които не се вписват в системата, но главна мишена е християнството. Провокатори, подобни на Мадона, са ционистите, а провокаторите, подобни на Pussy Riot, се тези, които уважават и се боят от ислямистите и си го изкарват на църквата, обвинена в това, че е открито проявление на наследство, което просто не могат да понасят на Запад.

Църквите пречат на нашите демони да си устройват празник, а нашите демокрации се бесни от това. Непостоянното, ликвидно общество, описано от Бауман, иска да ликвидира всяка следа от чистота и духовни корени. То иска даже да унищожи самата памет. Защото идеалният потребител е този, който тутакси забравя какво си е купил.

Да се върнем за малко в миналото. Съветският съюз не се ползваше с уважение на Запад по политически причини, но имаше също и причини от културен и художествен характер. Той не създаваше художници като Полак, а такива, които работеха в жанра на фигуративната живопис; не създаваше Битълс, а Прокофиев и Шостакович или народни танци; той не възпяваше луциферовата свобода, а социалистическата дисциплина. Това, както казват у нас, е старомодно и изостанало от живота. Това е отживяло и не е модно. Дай ни нещо новичко, и то всяка сутрин!

Както ще покажа по-нататък, именно американските служби се занимаваха с прокарването на тази дегенеративна култура, чиято задача беше въздействието върху масите и обезценяването, опошляването на човечеството. Съветският социализъм се сражаваше на ринга с враг, който нанасяше удари само „под пояса”. Изпращаше ли ни този скъп социализъм Тарковски, Болшой театър или Хорът на Червената армия, му отговаряха с „Детето на Розмари” и с рапъри! Съветският съюз не беше на такова ниво!

Съвременната култура - като се разграничим от 1960-те години - послужи /в елитна форма/ само за мрачни цели. Културата, /дали става дума за Лейди Гага, за книжчицата „Милениум”, за джаза, рапа, модата на неопънковете или за филма „Аватар”/ в която ние живеем, е обърнала гръб на нашето културно наследство.

И възникването на тази култура съвсем не е случайно, тя не е плод на зрителския вкус или на наивния гений на своите създатели. Тази култура не е повече християнска, тя не е вкоренена в историята или в земята на даден народ. Тя е свързана с духовната дресура на хората, тя е абстрактна и масивна, има гнусни цели и глобализиращи планове, нейната история може да се очертае от така наричаната „съвременна литература” до посткласическия кинематограф.

Съвременната музика трябва да те подлудява, така счита неизбежният Адорно. В харвардската си реч Солженицин посочва, че светът е завладян от непоносима музика, а хората са забравили, че са живи. Черната магия на Запада е на власт навсякъде и не е необходимо да бъдеш параноик, просто включи телевизора.

Писателят от съветски произход Даниел Естулин пише забележително за окултния план на скритата страна на съвременната подкултура. Отдавна стана известно, че подобно на рока, културата на битниците е пусната в оборот и се е поощрявала, за да разгърне и разедини най-активните политически движения. Възцаряването на наркотиците и контракултурата съответства на полицейско-политическия проект (като - MK-Ultra, Cointelpro, Artichoke), от който черпеше вдъхновение Холивуд. Както е известно, авторът на скандалния „Полет над кукувиче гнездо” Кен Киси пробвал наркотиците заради програмите за ментален контрол.

Паралелните светове повече се поддават на контрол, отколкото създаването на политически партии. Вече показах ролята, която играе американското „покоряване на космоса”, както и научната фантастика, подвластна на сциентологичната секта. Що се отнася до сексуалната революция, то тя беше предписана като някакво чудодейно лекарство в „Прекрасния нов свят” на Хъксли. Тя се разпространи като достъпната за всички масова порнография и като злобен рев на политически коректното. И така очите на зрителя се превръщат в предателски поглед. И по времето, когато се кичим със сексуалното безумие, Католическата църква е упреквана за милиони случаи на педофилия!

Обуславянето на масовото съзнание започва от детството и даже още по-рано. В така известното предаване „Телекоремчета”, чиято задача е да влияе на младенците /антирасизъм, социализация, преклонение пред слънцето и животните/, тялото на малкото чудовище е украсено с голям екран. Детето се превръща в „твърд диск” и трябва да функционира по зададена програма. Тийнеджърите сякаш като по нишка вървят след своя iPod, след хипер жестоките видеоигри и сатанизъм, създадени в MTV. Културното влияние върху умовете е съчетано с влияние върху храненето, което довежда до затлъстяване, до пасивност и вечно дъвчене. Всички тези „хранителни изделия” бяха подробно изследвани лабораторно.

И в този дух действа културата от типа „секс,наркотици и рокендрол”. Тя имаше единствената цел да притъпи сетивата на младежта с няколко поколения напред, да разпространи наркотиците, алкохолизма, нихилизма и по този начин да разпилее силите в различни посоки и да превърне хората в пусти канали, в празни черупки (виж значението на думата Pod), в тубички (youtube)… Ето и работа за медиума. Нека видим съдържанието на посланието.

По-късното позоваване на сатанизма е съвършено очевидно в музиката heavy metal (Black Sabbath, Marilyn Manson, Dead Kennedy’s), след нея идва литературата за деца и съвременната попкултура, разпространявана от личности като Мадона, Риана, Гага и Бионсе, които поразяват зрителите със своя пазарно масонски символизъм. Всичко това е обяснено от възрастни, разкаяли се рапъри на youtubе.

Падението чрез музика също е плод на дълги лабораторни търсения. Музиката също служи като невидимо оръдие, което кара хората да правят покупки в търговските центрове. Известна ни е нейната хипнотична и наркотична роля в историята - заедно с Вагнер и нацизма.

Но да продължим по-нататък. Социологът Бауман ни описваше „мобилното (течното) общество”. И така ние преминахме етапа от втвърдяване до размразяване, до ликвидност и масова ликвидация. Философското настъпление се водеше от Америка чрез рекламите, които имат в основата си военна пропаганда, а след това чрез Франкфуртската школа и нейния лов на авторитарни фигури /сега това е Путин!/. Също така чрез телевизията, както предвиди нашият Адорно, бе внедрен образът на хомосексуалиста, като при това се очерни ролята на бащата в семейството и жената бе превърната в серийна мадам Бовари, с нейните вечни дългове и разводи, а юношата - във вечно недоволен индивид, готов да избухне, със шапка, обърната с козирката назад /показателен пример - как героят на Брандо през 1953 замести традиционните образи на Джон Уейн и Джеймс Стюарт/.

Беше унищожено семейството, след това - самата идея за нация, призната като фашизирана, а след нея - и цивилизацията. За расата даже няма изобщо да говорим! Затова Русия и славянските народи трябва да разберат, че шокират Запада /на Олимпийските игри например/ с белите си атлети. Разбира се, съвсем неволно, но шокират!

Да завършим на малко по-историческа нота. Всичко у нас е пропито с празен и игрив сатанизъм, всичко - особено американските студентски братства. Те обожават дявола, скелетите, черепите, бесния секс, чародеите и магическите сили. Те ни насаждат свят без вяра /който се подчинява само на закона на парите/, свят груб, транс-човешки.

И съвсем не е случайно, че денвърският убиец /а преди него и много други/, произхождат от някакво знаменито братство с кабалистично име, допускащо в своите кръгове само най-успелите в научните предмети студенти.

Затова американските университети превръщат хората в психари и ницшеанци. И техните съобщества, техните кодове, обредите им за посвещаване, техните позовавания на сатаната повече не се крият.

Те са превзели властта в САЩ и продължават да демонстрират себе си и своите елити в пълния разцвет на луциферовите кръстоносни походи…

Российский писатель, 15.10.2012