БЕЗПЪТИЦА
БЕЗПЪТИЦА
Живеем дни безсмислени и жалки
и аз се питам имам ли днес право
в игра с метафорични залъгалки
да гоня някаква суетна слава.
Предците чест и дух ни завещаха,
дела достойни, саможертва свята,
а ние на хазарт ги проиграхме
или на завет крихме се в мъглата.
Ний - слепи самуилови войници -
вървяхме след водачи еднооки,
прехапали в страх устни и езици
като добитък за пазарна стока.
Илюзиите бяха наше знаме,
а днес ръмжиме всеки срещу всеки
и всеки в алчността си по-голям е,
и сее тръни в своите пътеки.
В проклятие народът се изражда,
земята райска - в келяво стърнище…
А ние сме на пост - заспала стража,
будители на ясла - духом нищи.
Позора си сам всеки заслужава
в играта ни на зайци и чакали.
Осъдени приживе на забрава,
под бурени без чест и дух заспали…
2013
СОНЕТ ЗА СЛАВАТА
Дочакал времето на юбилеите,
поетът се змайва от тамян,
от мнима слава е полупиян…
А идва час да спомня за алеите,
където преди него толкоз други
са легнали с изпълнен дълг в пръстта
и с тяхната човечност, с любовта
се мерят истинските им заслуги.
… Сирени ме зоват - нов Одисей -
на острова им слава уж ме чака.
Дано за мачтата завързан, оцелей
духът ми - в пътя верен към Итака!
По песните ми там ще ме познаят ,
достоен и смирен ще срещна Краят.
2012
СРЕД ДЪХАВИ ЛИВАДИ
„ … Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж .”
Роберт Бърнс
Спомняш ли си колко бяхме млади
сред ония дъхави ливади!
Аз коса размахвах зазноен,
но не казвах, че съм уморен.
На косата в тънкото звънтене
откоси ти пръскаше след мене…
Спряхме. Даде ми вода със бъкел.
Струйката премина като гъдел,
но не толкоз в потната ми пазва,
а в душата… А пък тя не каза
как да метна исках аз косата,
па да се търкулнем във тревата,
та щурците, в жегата запели,
да помислят, че сме полудели…
Мила, спомням цветната ливада
и оназ магия луда - млада!
Виждам те в дъха на сенокоса
като самодива русокоса!…
Отлетяха времената мъжки
със онез - проклетите задръжки.
Ах, защо те виждам неведнъж
като Джени в цъфналата ръж?
2012
КУЧКА
Тези дни в двора ни често минава
кучка - кърмачка с печални очи.
От напращелите бозки остават
капчици млечни следи.
Сякаш че кучката на Есенин
е оживяла отчаяна, в стрес
дири кутретата си похитени
на неизвестен адрес.
Души и търси, а в мене премина
мисъл: добре че не ще прочете
как се продава от майки в чужбина
срещу валута нeвръстно дете.
Кучки гримирани смятат цинично
колко печелят от своята плът…
Те на тревожния пес не приличат,
те се не плашат от Божия съд.
Болка Есенинска буди се в мене:
как да помогна със стих или хляб,
щом и за кучките, в бизнес сдружени,
този свят вече е сляп!
2012
БРОЕНИЦА
Изнизват се, изнизват се годините
като зърна от броеница скъсана…
Във кехлибара спомени застинали
са образи на поривите скътани.
Във янтара - сълзата на земята -
завинаги оставаш балсамиран.
От времето към бъдното препратен,
си в пясъка частица от Всемира.
В къс кехлибар - пчелицата от детството,
със цвят на мед и аромат акациев.
До нея - мойто песенно наследство -
щурче върху цветец усмихнат кацнало.
Живеят още в янтарната памет
копнежи и вълнения сърдечни;
войнишки строй и клетвата пред знаме,
и детски смях от времена далечни.
Една жена, очакваща на прага,
оставила е профил в кехлибара;
във зърно друго - цвете как полагам
пред мраморния кръст със снимка стара…
Животът в кехлибара е кодиран
с любов и радости, със грях и прошка…
Дано след век открият мойта диря
и янтарът засвети в златна брошка!
2012
КНИГИТЕ
„ … и аз загубих зарад книгите
живота и света.”
Атанас Далчев
Потъвам пак във книгата поредна
със чуждите конфликти и победи.
Съдби човешки властно ме тревожат,
пак чужда скръб в сърцето си ще сложа.
Вълнения, любови и раздели
оставят знак в косите побелели.
Загърбвам преживявания лични,
пропускам наслаждения себични. -
Животът ми оскъден е на факти
в житейската борба със остри лакти…
Потъвам пак във книгата поредна
и моя става нечия победа.
Тъй любовта и чуждата Голгота
в живота ми прибавят сто живота.
Познал света - покрит с цветя и с кал -
аз сякаш сто живота съм живял.
И пълен с хора става моя път,
с вълнения - сърцето и духът.
2012
АЛЕГОРИЯ
Весел вятър флиртува с тополите.
Те отвръщат му с ласки смутени
и целуват го с пъпки зелени,
и да тръгнат със него се молят.
Каза вятърът: Туй е най-лесно.
Но какво със гнездата ще стане?
Ще се върнат тук пойни стопани -
где ще мътят крилатите песни?
Те се сещат, че в клонките - шепи
ще отглеждат певците чудесни.
Май, да тръгнат с тоз весел обесник,
са мечти вятърнично - нелепи…
Пак снагите си млади превиват,
между порив и дълг раздвоени.
Тук остават - зелени антени -
за да звънне в тях песен щастлива!
2013
