Стефан Изворски

І.

Всяко растение има си семято,
всето с търпение чака си времято,
    всяко ся семя развива със ред,
    дай му свобода и то е на свет.

Има ли время на час за развиванье,
то ще покаже и цвят за добиванье:
    лесно да судим от первият плод,
    сладък и скъп ли е неговът род.

Сички вселенная как е изникнала?
Творческа воля с время извикнала,
    слово е рекла и станало свет:
    с толкоз и българин става поет.

Дайте на българи волно живеянье,
с время ще чуете тяхното пеянье
    в стихове стройни, приятни на слух,
    волни и пълни с народният дух.

ІІ.

Вторий ответ
с краегранесие (1):

„И з в о р с к и й д о к а з в а н е с т а в а л и”

Истина! Нема да правими прение:
Зная сос късо аз стихотворение
Всичко тук мислянье да превратя,
Обръч от стихове кат завъртя.
Речта е дадена дарба естествена,
Сладка и стройна за песен божествена.

Който я има, направя и стих.
Йоще пред… спорник остава си тих.

Има ли йоще тук да ся собирами,
Дълго препиранье да ся препирами:
Обич имал ли е българск’ язик.
Краегранесье да сложи назик?

Ах! Ще прощавате, наше речение
Зема и турска реч за украшение
В стихът „назик” си намери редът,
А означава „напето” в родът.

На ви, не стават ли български стихове!
Ей на, не дигайте спорливи викове -
Стават ли, не стават ли, ей ги на тук!
Тъй замълчете и всеки ни гук.

Азбукье българско стига да знаеми,
В него и с него ний нема да траеми;
Айде, род българский, всякий на труд,
Лира Орфеева земай на груд.

И си запевай без всякаков труд.

—————————–

1. акростих

„Цариградски вестник”, 1858 г., бр. 361 и 362