Стефан Изворски (Стефан Попниколов Стефанов) (1815, Котел - 02.02.1875, Галац, Румъния) е български възрожденец - учител, свещеник, автор на стихове, преводач от руски. Роден в семейство на свещеник. Учи в родния си град (1831-1832) при Райно Попович, Сливен (1837), Търново, Габрово (1839), Цариград, Петербург, Одеса. Работи като учител в Котел (1840), Шумен (1841-1842 г. и 1845-1847 г.) и др. Продължава образованието си в Куручешменското училище в Цариград. От 1847 г. учи в Одеса. Руски възпитаник. Учителства в българското училище в Цариград (1849-1850), писар при българската църква, частен секретар на Ст. Богориди. Завършва Петербургската духовна академия (1850-1853). Участва в Кримската война. Посещава Виена. Уредник на централното българско училище „Св. св. Кирил и Методий” в Цариград, вероятно заема и някаква служба в руското посолство. Учителства в Тулча (1859-1863) и Галац, където е и свещеник. Въвежда взаимоучителната метода в Котленското училище. Пише просветителски (публикувани в сп. „Любословие”, в. „Цариградски вестник”, в. „България”, в. „Стара планина”) и бунтовни (непубликувани) стихове, интимни и хумористично-сатирични стихотворения, превежда Крилов, Велтман, книгата „Огледало за болгарските училища…” (1850). Радетел за български театър и драма. Поставя началото на училищния театър. Името му се свързва с най-ранните годишни ученически изпити пред гражданството („Първо всеобщо годишно училищно изпитание в Шумен”, 11.07.1846). Оставя мемоари.

Публикации:

Поезия:

НЕ СТАВАЛО СТИХОВЕ НА БЪЛГАРСКИЙ ЯЗИК/ брой 47 януари 2013

За Стефан Изворски:

ПОЕТИЧНИЯТ ДВОЙНИК НА ЕДНА ТВОРБА/ автор: Георги Н. Николов/ брой 49 март 2013