Георгий Суворов

Георгий Кузмич Суворов, руски съветски поет, е роден на 19.04. 1919 г. в село Краснотуранское (сега град Краснотуранск), Енисейска губерния, Красноярско. Родителите му са бедни селяни, които умират рано. Израства в детски домове. Завършва Абаканското педагогическо училище, после е учител по руски език и литература в село Юдино (сега Бондарево), Бейски район, Хакасия. Пише стихове и пиеси, занимава се с фолклор. През 1939 г. постъпва в Красноярския педагогически институт, включва се в литературното обединение при в. „Красноярски работник”. Когато е във втори курс, е мобилизиран в армията - служи в град Омск, където дебютира в печата и се включва активно в литературния живот на града. От септември 1941 г. е на фронта. Служи в прославената Панфиловска дивизия. Участва в отбраната на Ленинград, ранен, но от началото на 1942 г. отново е в строя. Работи в дивизионния вестник “За Родината” през 1943 г., тогава се появяват негови стихове в списания „Звезда” и “Ленинград”, в сибирската периодика. Главната тема в творчеството му е темата за служенето на Родината, темата за героизма и воинския дълг. Загива като командир на притивотанков взвод (бронебойни стрелци) при настъплението на войските на Ленинградския фронт, при форсирането на река Нарва, на 13.02. 1944 г. със звание лейтенант от гвардията. Погребан в град Сланци през февруари 1944 г. Няколко месеца след смъртта му излиза книгата му „Думата на войника” (1944), преиздавана неведнъж. Посмъртно е приет в Съюза на писателите на СССР. През 1968 г. за книгата си със стихове „Думата на войника” е награден с мемориален медал. Посмъртно излизат книгите му „Звезда, изгоряла в нощта” (Новосибирск, 1970) и „Полета на сокола” (Москва, 1972). През 2000 г. се появява книгата на М.Ф. Малкин „Обелиските на Георгий Суворов”.


Публикации:


Поезия:

ПЪРВИ СНЯГ/ превод: Христо Черняев/ брой 47 януари 2013

ДА, ИМА ВЕЧНО ЖИВО ОБАЯНИЕ…/ превод: Николай Антонов/ брой 62 май 2014

ПРЕД АТАКАТА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 84 май 2016