ПЪРВИ СНЯГ
превод: Христо Черняев
ПЪРВИ СНЯГ
Веят снежни виелици
в лебедов сън посребрен,
виснат простори дантелени
върху коня и мен.
С него съм мълния огнена,
белият сняг ме слепи…
Милата ли ме е спомнила,
и тя ли също не спи?
Може през вихри дантелени
тя да се взира навън,
гдето в полетата стеле се
белият лебедов сън.
1943?
—————————–
МЪСТ
Вървим и мълчаливи, и сурови.
Но затова ний нямаме вина.
И тръгваме, безмълвни, на война,
и да умрем, безмълвни, сме готови.
И нашата безмълвна глъбина,
и нашите характери орлови
ще схванат като скръб по дните нови
и като жал по родната страна.
Ще разберат въздишката ни тежка,
омразата ни зла ще разберат…
И нашата безмълвност ще простят.
Че зарад нас ще изрекат без грешка
оръдия и пушки с огън гъст
едничката и страшна дума: „Мъст!”
1943?
ПЕРВЬІЙ СНЕГ
Веет, веет и кружится,
Словно сонм лебедей,
Вяжет белое кружево
Над воронкой моей.
Улетает и молнией
Окрыляет, слепит…
Может, милая вспомнила,
Может, тоже не спит.
Может, смотрит сквозь кружево
На равнину полей,
Где летает и кружится
Белый сонм лебедей.
1943 (?)
—————————–
МЕСТЬ
Мы стали молчаливы и суровы.
Но это не поставят нам в вину.
Без слова мы уходим на войну
И умираем на войне без слова.
Всю нашего молчанья глубину,
Всю глубину характера крутого
Поймут как скорбь по жизни светлой, новой,
Как боль за дорогую нам страну.
Поймут как вздох о дорогом рассвете,
Как ненависть при виде вражьих стад…
Поймут - и молчаливость нам простят.
Простят, услышав, как за нас ответят
Орудия, винтовки, сталь и медь,
Сурово выговаривая слово: “Месть!”
1943?
