Димитър Бояджиев

Весел валс оркестра свири.
Шум и светлина.
Погледа неволно дири
хубава жена.

Ето: две очи ме греят
като майски ден -
гледам как за обич креят,
радостно смутен.

Волна ли е тя, съпруга
чужда ли е тя?
Щом милеем друг за друга,
свършена е тя!

О, ела ми, капни бодър
ти сърдечен лек!
Не е смъртен моя одър -
топъл е и мек.

Шум и смях… Сега сме близко,
как стана - не знам.
Сведен, аз й шепна низко:
Et bien, madame?

Малък смях и поглед сладък,
въздъх от сърце,
зарад утрешний припадък
в моите ръце.

Куп угарки. Празна чаша.
На душата Май.
Днес победата е ваша,
утре - Господ знай…

——————————

сп. „Българан”, г. 5, бр. 20, 7 март 1909 г. Публикувано под псевдонима Ех.;
сп. „Смях”, г. 1, бр. 7, 17 юли 1911 г.