РЕЧЕН КАМЪК
РЕЧЕН КАМЪК
Блестя над мене
бистрата вода,
а мътната -
със себе си ме влачи
и блъска ме по дъното
така,
че всеки
може днес да ме прекрачи.
Сега не зная накъде тече
реката,
дето дълго ме заобля,
но слънцето открито ме пече
и ме засенчва
градоносен облак…
Каква жестока участ
и съдба -
да съм удобен,
всеки да ме хване,
да счупи с мене нечия глава…
А по ръката му да няма рани.
МРАМОРЕН КАМЪК
Откъртиха ме,
без да ме попитат,
от мраморното рамо на скалата.
Останал без опора и защита,
захвърлен съм до сграда непозната.
Ще дойде скулпторът,
ще ме превърне
в това, което други го подсетят.
И аз ще трябва да търпя безмълвно,
да съм доволен, че съм му в ръцете…
Ще ме поставят някъде на показ:
край улицата, в парка, на площада,
с лице
в избраната от тях посока,
и няма да допуснат, че съм страдал…
И кукувицата ще ме закука
под друго име, в поза непозната…
А исках студ и слънце да ме пукат,
но да остана на скалата.
ТЕРЗАНИЯ
На Върбан Боров
Всички ли станахме толкова лоши,
че е съмнителен всеки от нас?!
Вечер заспивам със тези въпроси,
сутрин ме буди пак техният глас.
Бог ли е вдигнал ръце от човека,
той ли не може да Го разбере,
че с подозрителност гледаме всеки,
който на пътя за нещо ни спре?
Чужд ли си, неми остават вратите.
Чезнат приятели, брат и сестра…
Както живеем, във себе си скрити
и в непознатия виждаме враг,
можем случайно да чуем звездите.
Не и човека пред нашия праг!
ДОСАДА
Повтаряш истини познати -
отдавна казани неща…
Натрапваш втръснали цитати.
Не трябва вече да те слушам.
Не мога повече. Не ща.
От тебе ми дойде до гуша!
Отнемаш малкото ми време,
в което още бих могъл
да видя днешните проблеми
в света ни - подивял и зъл…
От днес, приятелю, пред други
повтаряй се безкрай на глас.
Ти нищо няма да изгубиш,
но нещо ще спечеля аз.
МАСКИ
Не мога да съзра лицата,
защото скрити са под маска.
Нагоре водят стъпалата,
които в пропастта ни тласкат.
От страниците на съдбата
опитват се да ни задраскат.
Не мога да съзра лицата,
защото скрити са под маска.
Живеем с лошото съгласни
и вече ни пронизва вятър…
Не е ли време да надраснем
страха от силата, която
променя пътя на съдбата?!
Не мога да съзра лицата.
ВИСОКИ СТЪПАЛА
Облякъл ризата протрита,
пренасях вар, цимент и тухли…
Говорех за темела плитък,
но те се правеха на глухи.
Аз виждах, че клони отвесът…
Но ми затваряха устата.
И заживях встрани - понесъл
грехът през брода на душата.
А можех ли да се намеся?
Високи бяха стъпалата.
Сега ме викат да помагам!
Но аз не съм чак толкоз глупав.
Ако се срути тази сграда,
не искам с тях да ме затрупа.
ПСАЛМ
Сторнико, Ти, който правиш чудеса,
нужен Си ни днес, когато Злото
скрива всички земни небеса
и приятелят е враг в живота…
Чакаме Те, Господи, Иисусе наш.
Слез на грешната земя отново,
да ни вдъхнеш сила, вяра и кураж
със божественото Твое Слово.
Боже, от бездушието ни спаси!
В бедните души всели Доброто.
С опрощаваща ръка ни докосни…
Сила дай за нашата Голгота
и на тези, за които Ти не Си
Пътят, Истината и Животът…
