Ана Александрова

Павлина Павлова, даровита личност, обогатила родната ни литература със значителен брой поетични и белетристични произведения, отново заявява с безусловна категоричност творческото си присъствие с един наситен от драматични събития роман, озаглавен “СПИРАЛАТА НА СМЪРТТА”. Чрез внушителната картинност на изобразените премеждия, изживяни от многонационални герои, получили шанса да полетят към открития космос, ставаме свидетели как совалката с десетте избраници катастрофически се приземява от престъпен взрив на незнаен океански остров. Оптимизъм, подхранван от добротворство, е червената нишка, която обединява малкото спасено общество сред застрашителното природно многообразие от растителни и животински видове и туземно население. На фона на внушителната образност се разширяват границите на поднесеното природознание и все по-убедително изгрява светликът на нравствания дълг към ближния. Страниците увличат с разкрития резерв от фантазни богатства, базирани върху златоносните пластове на многопосочна научна информираност.
В новата си творба Павлина Павлова умело и убедително подсказва нравствения дълг на съвременния свят, засенчван от престъпна корист, ненавистна алчност и коварни идеологически приумици. Интригата увлекателно се разплита. Езикът е образен и въздействащ. Поуката - без назидателност - извисява читателя и го дарява с радостта от една напрегната откривателска наслада. И от облагородяващото докосване до умело нанизаните фантазни събития, които водят до въздействащи морални изводи.
Находчивостта, дързостта и борбата им за оцеляване спасяват многонационалните герои от катастрофичното им битие. Постепенно между тях се преодоляват различията - расови, национални, културни и социални. Просветва спасителната пътека, осеяна от любов и човешка отзивчивост. Смесват се многоезичните култури и се провижда мечтания бъдещ път на човечеството, осеян от плодовете на познанието и миротворството. Милостта на планетата подсказва нравствения ориентир, който също насища с увлекателност страниците на романа. Първата от нравствените повели на авторката е, че битието трябва при всички обстоятелства да бъде огряно от обич, вяра и надежда, а всяка стъпка върху земята да бъде пронизана от съзидателност. А нима в това не е закодиран и смисълът на живота? И книгата се превръща като че ли в многобагрена възхвала на човешкия дух, даряващ обич и жертвеготовност, надежда и оптимизъм.
Впечатляващо е майсторството, с което Павлина Павлова нанизва увлекателните страници на романа, повели читателя из фантастичните селения на незнайния остров. Но не само въображаеми са тези белетристични територии, родени от дръзновената й фантазия. Стотиците исторически, етнографски, литературни, географски и битови подробности от девет държави разкриват огромните културни ресурси на една активна творческа личност. И още: впечатляващата й, отговорно осъзната гражданска позиция да вплита в текста с вълнуваща картинност и емоционална одухотвореност съвременните пулсации на яркото си дарование. Майсторството, с което са написани вълнуващите страници, доказва и умението на авторката да води увличащо читателите из своите осмислени приумици и с деликатна страстност да населява заграбените от дръзката й фантазия територии с разностранните й знания, разкриващи една рядка и трудно достижима култура.
Внушителната образна картинност и идейна осмисленост на това произведение документират многопосочното творческо дарование на Павлина Павлова и дарбата й да възславя дръзкия порив за живот, огрян от светлата надежда на човешкия дух да търси, да открива, да сътворява…