Марко Марков

ПЛОВДИВ

Когато от тебе откъснат невръстна тревица
или камъче златно
           откраднат от гордите седем тепета,
или лъч ненаситен
            откършат от бавните сини небета,
жадно повторени в нежната, плаха Марица,
мене алчно, ревниво и топло боли ме,
защото
твоята вечност
носи и моето име.

***
За рожденния ми ден ми подариха
вместо цвете
стръкчета трева,
а върху тях -
мравчица, калинка и щурец.
Най-прекрасният подарък,
който някога съм получавал:
целия живот
на длан.

***
На платното плаче жена.
И от това
как го прави
зависи
дали ще плаче
векове,
години
или само няколко дни -
толкова,
колкото ще продължи
изложбата.

***
Този, който е викал,
този, който без дъх е останал
от викане -
не той е поетът.
Поетът ще дойде после -
да преведе
мълчанието на всички останали.