Петя Дубарова

подбор: Галина Вълчева

ПЧЕЛА

Като златна песъчинка
с нежни сребърни крила,
сякаш огнено око е -
трепка слънчева пчела.

Тя - трошица от луната,
пълни въздуха със звън,
често виждам я обляна
в злато слънчево насън.

Със наслада в своето детство
чувам топлия й глас.
Дълго слушам упоена
песента й пъстра аз.

2.7.1973

ЗВЕЗДИЧКА

Със руси къдрици, прибрани грижливо
под шапка от здрач ясносин,
ту в жълта премяна изгрява красиво,
ту в огнен, прекрасен рубин.

С очи, по-горещи от дъх на кошута,
по-ясни от детски сълзи,
тя припка със чехлички златни обута,
сред сини небесни вълни.

Пред нея се диплят далеч висините
и спускат завеси в син цвят,
а долу под нея шумолят горите,
върти се щастливия свят.

1.10.1973

ДЕТСТВО

Аз слънце на ресниците си нося
и вятър - на протегнатите длани,
и тичам пак усмихната и боса
по камъчета светли и огряни.

Дърветата коси зелени свеждат
и облаци - платна издути, бели -
очите ми усмихнати поглеждат,
поглеждат ме и птици, полет спрели.

Аз тичам като птица волнокрила,
по-бърза от лъчите, ветровете,
и бисери на радост в мен съм скрила,
на детството най-хубавото цвете.

7.8.1974